Изкуството да се атакува
Владимир Вукович

Атака по позиция с малка рокада и фианкето (Откъс от книгата)

В сравнение с обичайната рокада на царския фланг, такава в съчетание с фианкето и голямата рокада представляват специални случаи. Атаката в такива типови позиции притежава свои форми.

Атака по позицията на малка рокада с фианкето

Термина (фианкето) което в превод от Италиански означава (малък фланг) представлява флангово развитие на офицера (на g2, b2, g7 или b7). Ако играча рокира в същата страна в която е осъществено фианкето, ние говорим за позиция с фианкето пред рокадата. Позицията с такава рокада има своите плюсове и минуси. Ние ще разгледаме такава по примери с рокада на царския фланг за черните при фианкетиран офицер, което се случва в вариант дракон от сицилианска защита, староиндийска защита и защита Грюнфелд.

Като положителна страна в възникващите положения, преди всичко се явява надеждната защита от директна атака по диагонала (b1-h7) благодарение на пешечното разположение (f7, g6 и h7); при това полето (f6 и h6) не са особено отслабени, тъй като се охраняват от офицера, разположен на "g7". Самият офицер също е нелошо укрит от нападения и опити за размяна от страна на съперника, освен това, в много от случаите защитата се държи на способността на офицера да контролира не само полетата (f6 и h6), но и възможното за мат поле "h8". И накрая, фианкетираното положение е удобно за операции в които изчезва пешката "g", както в добре известната маневра: черните играят (f7-f5) и на (e4xf5 хладнокръвно отговарят g6xf5) с цел усилване на своята позиция в центъра. Без офицера на "g7" такива действия биха били рисковани предвид разкриването на линията "g", а при фианкетиран офицер те нерядко са удачни, тъй като той защитава черният цар почти толкова добре както пешка.

Слабата страна в позицията с фианкето се заключава в това, че разположението на пешката на "g6" улеснява задачата на атакуващата страна която се опитва да разкрива крайната линия посредством придвижване на пешката по "h"; съществува също опасността от размяна на фианкетирания офицер за своя бял колега, или за друга боева противникова единица. А без офицера позицията с рокада става слаба и уязвима, а полетата, защитавани преди от офицера, представляват сами по себе си типичен комплекс от слаби полета. Естествено, атаката по рокадата с фианкето обикновено е нацелена именно към тези слабости и следователно, главното оръжие на атаката в подобни позиции се явява марша на пешката "h" и действията насочени към размяна на фианкетирания офицер. Като начало да разгледаме прости примери с две типични операции: унищожаване на фианкетирания офицер и разрушаване на пешечната структура пред него.

Първата позиция е взета от партията Рихтер – Абрамавичюс (Хамбург 1930).

Следващото положение е възникнало в партията Силаги – Сабо (Будапеща 1946).

Ако царят рокира в страната с фианкетиран офицер, то, естествено, няма да има възможност за жертва на офицера по "h7". Освен това много от типичните жертви възможни при обичайна рокада, се изключват при специфичните за фианкето разположения на пешките. За такива позиции като характерна може да се счита жертвата на коня на полето "f5". Пример с подобна жертва можем да видим в следващата позиция. Тя е възникнала в партията Александер – Пахман (Хилверсюм 1947).