Атака по позицията на голяма рокада Владимир Вукович от книгата: Изкуството да се атакува

Преди да говорим за самата атака по позицията на голямата рокада, първо следва да разгледаме нейното отличие от малката рокада. В миналото редица автори смятали че тези различия са значителни, и че дългата рокада е твърде по-слаба от късата. Това е силно преувеличено. Положението след голяма рокада (рокада на дамския фланг) се отличава от случая с малката рокада само в това, че позицията на царя и топа се оказва с едно поле по-близо до центъра на дъската. Това може да е изгодно за топа, но обикновено за царя това създава някои трудности, който на "g1" се намира в по-безопасно положение, отколкото на "c1". Ако се използва понятието (темп), то в общата картина различието е такова: положението по дамския фланг за двете страни би било симетрично, но за позицията след къса рокада (цар на g1 и топ на f1) – и такъв цар на "b1" и топ на "c1" след дълга рокада за такава позиция, ще бъдат нужни още два темпа. Но сега да използваме другият метод - пресмятане: играч който е рокирал на царския фланг, губи един темп за хода (Re1). Тогава съответстващата позиция с цар на "b1" и топ на "d1", след голяма рокада, за такова постигане ще бъде нужен само един ход. Сметката е проста: Ако топа е по вертикала "d" ще бъде разположен добре, дългата рокада, с нищо не е по-лоша от малката. Ако топа действително е нужен по линията "c", то той би бил по-слаб в два темпа, ако обаче топа трябва да бъде на друго трето поле, (не на c1 и не на d1), то голямата рокада би била по лоша на един темп. На практика рокада по дамския фланг обикновено се прави когато топа е добре разположен на вертикала "d". Именно необходимостта от поставянето на топа там, често пъти се оказва главна причина за осъществяването на дългата рокада. При тези обстоятелства разликата между голямата и малката рокада изчезва или се оказва незначителна. Съществува още едно различие между двете рокади, но то не е особено важно и се касае за активността на дамата. Впрочем, и тук недостатъците и достойнствата се балансират едни други. Може да се каже че дългата рокада е почти равнозначна по своя статус на късата рокада от гледна точка на загубени темпове и безопасност. Ако все още има играчи които се съмняват в безопасността при дългата рокада, то основанията им по-скоро са субективни , отколкото обективни. Факт е че много играчи имат определено печален опит, свързан с рокирането на дамския фланг. Те изобщо не осъзнават особено разпространената грешка, която повтарят отново и отново: Печалбата на темп, постигнат в резултат на голямата рокада, т. е. бързото попадане на топа на линията "d", те го възприемат като подарък, не желаейки да платят за неговата цена. Те пренебрегват укрепващият ход (Kb1), и когато по нататък противника проведе внезапна контраатака, за него вече няма време. В резултат на това, те разбира се, обвиняват голямата рокада. В партиите между майстори рокадата на царския фланг се среща по-често, но това не се дължи на факта че голямата рокада има значителни недостатъци. Причините са в други структурни характеристики. За рокадата по дамския фланг е нужно развиването на три фигури, докато при късата рокада, първия ред трябва да се очисти само от две. Другият важен момент се заключава в това, че за рокирането в дългата страна се налага да се вади дамата, а в много от дебютите, най-добрият момент за това настъпва доволно по-късно, тъй че хода с дамата в ранния стадий, това може да се обърне в загуба на темп. Тази важна причина е сравнително рядко срещана при голяма рокада, което способства и в съвременните дебюти, повечето от които са насочени нкъм борба за централните полета. В връзка с това, пешката по "c" играе важна роля както в защитата на пешката по "d", така и в провеждането на атака в центъра. При това и развиването на дамата се забавя, и самият дамски фланг до някаква степен се отслабва, следователно, и благоприятните условия за дълга рокада стават по-лоши. В дебюта съществуват немалко ситуации, когато рокадата на дамския фланг може да се окаже полезна, а в редица случаи може даже да се каже че тя се явява най-доброто решение на основната задача – изграждането на позицията. Да разгледаме основните фактори, говорещи в полза на голямата рокада по време на игра:

1) Пешечното разположение на царския фланг вече е отслабено, на дамския обаче позицията е стабилна; това може да застави играча да приеме решение в полза на голямата рокада. (Ако рокадата на царския фланг е съвършено неосъществима или затруднена, то естествено съвсем няма избор.)

2) Силите на противника (пешки или фигури, или и двете и други) са добре разположени за атака по позицията на късата рокада, но лошо по отношение на настъплението по дамския фланг.

3) Царският фланг е недостатъчно развит, като се има предвид че на дамския фланг първият ред вече е свободен от фигури. Ако при такава ситуация се налага да се рокира колкото се може по-бързо, осъществява се дълга рокада.

4) Противник рокирал в късата страна, а слабостите в неговата позиция с рокада може да се използват правилно само в случаи на атака от една или повече пешки. Ако в такава ситуация рокадата на дамския фланг е осъществима, и никакви други фактори не говорят против нея, то тогава най-вероятно би последвало именно голяма, а не малка рокада. Марша на крайната пешка с цел разкриване вертикала "h" за топа е чест отговор на фианкетирана рокада, в такъв случай също се предпочита голямата рокада.

5) Бързото въвеждане на топа по вертикала "d" позволяващ да се спечели важен темп или постигане на някакво друго преимущество, в такъв случай дългата рокада може да се окаже превъзходно решение.

Разгледаните по-горе фактори се явяват само като общи ориентири за играчите, като всеки път при избора на страна за рокиране е необходимо да се изучават особеностите на конкретната позиция. Особено черните следва да бъдат внимателни при рокиране на дамския фланг, тъй като практиката показва, че необходимите условия за рокиране в дългата страна често пъти възникват при белите. Когато голямата рокада на черните съвпада с малката на белите, се получават позиции с разностранни рокади; Това води до достатъчно напрегнато противопоставяне което естествено е по-изгодно за по-добре развитата страна, а в повечето случаи такава страна се явяват белите. Обаче, не бива да бъдете прекалено предпазливи при решаването да се рокира в дългата страна, тъй като в много от случаите такава рокада е за предпочитане, но играча така й не я осъществява, поради предразсъдъка за рисковаността от подобно действие.

Ето пример за голяма рокада, без никакви предразсъдъци осъществена от черните в партията Керес – Решевски (мач-турнир за световната титла Хага/Москва 1948).