Защо губим спечелени позиции
От книгата на Николай Вайзман (От самообладания к победе ).
Нокаут-турнирите се явяват като най-добрият модел на шахматните съревнования, които позволяват да се вникне в психофизиологичните механизми на шахматните  единоборства. По-добре за това от самият играч не може да се каже. Ето, какво е писал гросмайстор Сергей Шипов, коментирайки турнира за световната титла в Ханти-Мансийск през 2005 г. Нокаут турнира — това е адско напрежение, водещо до стрес. Нямаш право на грешка. Дълго се подготвяш, настройваш се, прегаряш, след което в борбата настъпва момент, когато да се контролираш вече става невъзможно. Играта върви спонтанно, главата и ръцете действат сами по себе си, изморената от напрежението нервна система, вече не е в състояние да ги управлява. Спомням си че в добре позната, очаквана позиция  приложих ново продължение което не бях подготвял, не бях анализирал  преди партията. Защо? Самият аз все още не мога да разбера, въпреки че са изминали 6 години. Гросмайстор Дармен Садвакасов (рейтинг-2612) загубил от гросмайстор Левон Аронян (рейтинг-2724) две партии, въпреки че е можел да постигне по-достоен резултат. По-рано спечелил мачове срещу В. Корчной с резултат 5:3, и против А. Карпов с 4,5: 3,5. В двете партии той имал спечелени позиции. Тогава нещо с него се случило. Започнал да нервничи и дълго да мисли. След партиите Левон даже го попитал: Защо ти така дълго мислеше и правеше лоши ходове? Просто се боях да не направя груба грешка. Като цяло, успях набързо да загубя явно по-добри позиции - отговорил Садвакасов. В крайна сметка за успешния изход не е достатъчно само умението добре да се играе, но играча да притежава и железни нерви. И  Сергей Шипов, по-близо от всеки друг шахматист, се доближил до научното решение на този злободневен проблем. Той пише: Явно плизоста до победата действа на съзнанието на играча по разрушаващ начин - да играе в своята обичайна сила, той просто не е в състояние. Няма нищо по-трудно от това, да се спечели спечелена позиция (З. Тарраш). В тази парадоксална фраза е скрит феномен, за който все още не е намерено научно обяснение.

Да си спомним за международния турнир през 1925 г. в Москва. Илин - Женевский играл против Э. Ласкер. В навечерието Илин - Женевский, жертвайки дама спечелил от самия  Капабланка. На Ласкер пробляснала следната мисъл: Ако моят противник жертвайки дама спечелил, защо пък аз да не мога да направя същото. Той пожертвал дамата си за топ, лека фигура  и пешка. Неговият противник се развълнувал. В своята победа той не се съмнявал, смятайки че Ласкер не видял загубата на дамата. Но как да играе по нататък той не знаел. Предните планове рухнали, а нови още нямало. И Илин - Женевский продължил по инерция да прави ходове  по първоначалния план, след което убеждавайки се в неговата безцелност и несвързаност,  се омотал, а това вече към добро не водело. И така се случило, че партията била загубена. Бившият световен шампион А. Алехин дал обстойно обяснение на този феномен. След постигане на спечелена позиция  настъпва странно отпускане на напрежението, рядко се избира продължение водещо до технически проста печалба. Най-близо от всички до отговора на въпроса — защо се губят спечелени позиции - стигнал ленинградският майстор П. Романовский още през 1928 г. 17 годишният М. Ботвинник, имайки преимущество в партията си  и без да е извършил грешка, направил реми с А. Батуев. М. Ботвинник показал партията на П. Романовский. Как можах да не спечеля?. Не си първия който не успява; отговорил спокойно Романовский; това означава че подсъзнанието не е искало това много. Защо подсъзнанието не е искало? Каква е ролята на подсъзнанието по време на игра? Изследванията на Американските учени показали, че в съзнанието на човека генетично са заложени противодействащи, противоположни първоначални намерения в процесите, получили названието (ироничен феномен). Натиска върху съзнанието предизвиква нежелани действия. Шахматистите знаят, че когато се играе на победа на всяка цена, това често завършва с поражение. Действа закона за  обратния ефект, който ясно се проявява в медицината, особено, в сексопатологията и нейното лечение. С други думи, ако много се стараете — нищо няма да се получи. Това противопоставяне на съзнанието се проявява интензивно в състояние на стрес, умора, депресия, напрежение, прибързаност, при разсеяност. Да се узнае механизма на грешките не е просто. Нужно е да се осъзнаят неосъзнатите скрити намерения и желания.

Ето някои примери от собствения опит на Вайзман. Автора  участвал в шампионата на Израел за сеньори през 2006 г. Силата на моята игра — първи разряд. Турнира беше в 9 кръга. В първия кръг загубих от очевидно по-силен играч, кандидат майстор, притежаващ рейтинг с 400 пункта по-висок от моя. Бях надигран без да съм допуснал груби грешки. По нататък започна най-интересното. В останалите осем партии в които силата на моите опоненти се равняваше примерно на моята, аз получавах материално преимущество (качество, пешки, фигура) и спечелени позиции, а следователно и партии. Обаче в 4 от партиите много преди да завърши контролата за игра, аз предлагах ремита, а моите противници охотно се съгласяваха. Останалите 4 партии бяха загубени поради груби грешки. Причината е една. За мен участието в турнира  беше свързано с пътуване с множество автобуси по строго разписание. При закъснение за автобусите които отиват на територията извън «зелената линия», извън Израел, където живее автора, може да не стигне до дома си. Да не успееш да се прибереш е небезопасно в контекста на Израело-Палестинския конфликт. Веднъж след като закъснях за автобуса, ми се наложи да пренощувам в друг град на пейка. Така, отношението към навременното завръщане в дома се засилило. Неосъзнатото желание да се прибере в къщи, преместено по време на игра в подсъзнанието провокира грешни действия, за да приключи бързо партията и да се качи на автобуса. Характерна е последната партия от турнира, която се игра в петък в навечерието на събота, когато общественият транспорт спира да работи още по-рано. В френска защита в която аз  играх с черните до 18-тия ход имах фигура и две пешки в повече. Считайки че партията вече е спечелена започнах да правя безцелни ходове, като няколко пъти предлагах размяна на дамите, което позволи на моя съперник да си върне пешките. На 30-тия ход моята дама беше заплашена от противниковия топ и вместо да избягам с дамата, аз  след дълго обмисляне направих ход с друга фигура, на другия фланг, оперирайки с намислените бъдещи, изпреварващи образи на действителността. Противника взе моята дама и на мен ми оставаше само да се предам. Подсъзнанието ликуваше. Аз съм  свободен и мога да хвана автобуса. Съзнанието е разстроено. Само 2 точки в турнира и предпоследно место. Но два дни по-късно можах още един път да се убедя в правилността на теорията за погрешните действия (З. Фройд). Като единствен от състава на предишния турнир аз  взех участие в нов, аналогичен по сила, но там вече нямаше нужда да бързам за в къщи тъй като бях настанен в хотела в който се играеше. Резултат-50 процента точки. Разликата — статистически е достоверна.

Умственото въображение за бъдеща победа преждевременно увеличава възбудимостта на нервната система, нарушава баланса на нервните процеси и намалява мислителната дейност. Чувството на радостно вълнение което вече е достигнало до съзнанието, води до спад в интелектуалната активност. За да доведе спечелената позиция до крайна победа, шахматиста трябва да премине на друга писта,и на друг път. Да прекъсне връзката с предишния план на игра, да изгради нова  тактическа линия, да погледне на създалата се позиция като на нова задача, да намери ново решение, да мисли по новому.