Индекс на статията

Сдвоени пешки-слаби и силни страни. Част 1

Александр Шека

Много често след размяна на фигури, пешечната структура се променя и на дъската се появяват сдвоени пешки. В В резултат на това страда подвижността на самите пешки и някои фигури. Това могат да бъдат изолирани сдвоени пешки, когато нито едната от пешките не може да бъде защитена от друга пешка, или сдвоени пешки защитени от други пешки, което може да създаде форпост. В всеки случай, те могат да станат пешечни слабости в вашата позиция и възможна мишена. В това време, те могат да активизират вашите фигури, например да създадат открит вертикал за топовете. Затова е еднакво важно да се знае как да се атакуват подобни слабости и как да се използват сдвоените пешки.

Ние ще се опитаме да ви помогнем да разберете даденият тип позиция, разказвайки някои теории. Също така ще разгледаме няколко примера за правилна игра.

И така, да започваме. Сега да отговорим на въпроса - защо пешечната структура с сдвоени пешки става слаба: Сдвоените пешки могат да станат цел в эндшпила. Без поддръжката на фигурите, те могат лесно да бъдат атакувани и унищожени. Пешечната мобилност е ограничена, а това означава, че за страната притежаваща сдвоени пешки е много трудно да създаде проходна пешка. Затова много шахматисти считат, че имат пешка в повече когато играят против пешечна структура с сдвоени пешки. Сдвоените пешки създават слаби полета. Първото такова поле, на което трябва да се обърне внимание е полето, намиращо се пред пешката. Разбира се, в някои случаи този процес може да се контролира, например да не се създават изолирани сдвоени пешки. Вземайки под внимание описаните по-горе идеи, да разгледаме някои примери, как да се играе против сдвоени пешки.


Първата партия показва поучителната игра на Дреев против сдвоените пешки в центъра на дъската. Той използвал основната идея на игра против такава структура: сдвоените пешки стават слаби в эндшпила. Ограничавайки активността на черните и неутрализирайки всякаква контраатака, той заставя своя противник да влошава своето положение в эндшпила. След това той започва да движи своето пешечно болшинство по дамския фланг, създавайки още по-големи слабости в лагера на черните. Играта на черните постепенно става пасивна. Едва след като белите поставят своите фигури на идеални полета, те нанасят последният удар, разкривайки царския фланг. Този пример се явява ярка илюстрация защо играта против сдвоени пешки понякога може да даде възможност да се спечели допълнителна пешка.


Втората игра е пример за друг план, който се използва против сдвоени пешки, а именно използването на слабите полета, образуващи се около тях. Черните са принудени да прогонват фигурите на белите от тези полета, което само създава допълнителни слабости. След това Белите образуват втора слабост на другият фланг. В резултат на което черните не могат да защитят всичко и губят.

След като сме разгледали тези примери, ние можем да очертаем основните планове, използвани при игра против сдвоени пешки. Първият и най-често използван план е да се доведе играта до ендшпил, където преди всичко лесно се атакуват и печелят дадени пешки. Също е много важно, да се използва пешечното мнозинство, за да се създаде проходна пешка.

Другият често използван план е маневрирането около слабите полета, създадени от сдвоените пешки и завладяването на свободно пространство.

Тези идеи, наред с постоянното подобряване на позицията и търсенето на цели за атака, ще ви помогнат да намирате правилният план при игра против такива пешечни структури.


Сдвоени пешки: Слаби и силни страни. Част 2

В първата част на тази статия ние обсъдихме, как да се играе против сдвоени пешки и как да използваме техните слабости. Много е важно да се запомни, че те не винаги се явяват слаби и има ситуации, когато сдвоените пешки могат да дадат преимущество. Сдвоените пешки могат да бъдат силни в следните случаи: Когато те се явяват централни и контролират центъра на дъската. Много често шахматистите се придържат към позиции с сдвоени пешки по вертикалите "e" или "d" (например: e6-e5, или d6-d5). Причината е в това че те планират да използват центъра за своите фигури, така че да завоюват повече пространство и разположат своите фигури на по-изгодни позиции. Когато те създават форпост. Тази идея е подобна на предната, но тя е приложима не само при централните пешки. В този случай плана се състои в това, да заемат даден форпост и да нахлуят в лагера на противника, получавайки пространствено преимущество. Когато те разкриват нашите фигури. Сдвоените пешки могат да създадат открити или полуоткрити вертикали, които могат да бъдат използвани за активизиране на тежките фигури или за атака на слабите пешки, образувани по тези вертикали.

Предоставените по-горе идеи ще ви позволят да оценявате позициите и да решавате, явяват ли се сдвоените пешки сила или слабост.

Сега да разгледаме два примера, когато сдвоените пешки са силни.

Първата игра, която решихме да изучим, се явява класика и е описана в много книги. Това е ярък пример за това, колко сдвоените пешки са силни в центъра на дъската и как откритите вертикали, явяващи се вследствие на подобна пешечна структура, могат да станат основа за контраигра. Белите се опитали да разрушат структурата на черните и бързо спечелили материал в дебюта. Обаче, такава стратегия се оказала неудачна тъй като черните намерили способ да активизират своите фигури, възползвайки се от отсъствието на координация в противниковите фигури.


Втората игра, която ние избрахме, представлява сама по себе си много интересен стратегически двубой между двама известни шахматисти от нашето време, Алексеев и Раджабов. Белите използвали вариант Россолимо против Сицилианска защита, разменяйки офицера за коня, така че да получат сдвоени пешки. Независимо от това, че този план е много разпространен в съвременната практика, използван от много съвременни гросмайстори, в този конкретен случай белите не могли да получат преимущество.

Раджабов показал че структурата на черните може да принесе полза. Извършвайки точна пешечна размяна в центъра на дъската, черните създали силен форпост на полето "d4", който впоследствие бил използван от коня. Когато конят заел това поле, белите били принудени да го разменят. В резултат от това, пешечната структура отново се променила и черните получили защитена проходна пешка и опасна инициатива на дамския фланг.

Ние се надяваме, че сме успели да ви бъдем в полза. И сега след изучаването на дадените примери, вие ще можете правилно да оценявате позициите и да избирате правилната стратегия, както при игра против сдвоени пешки, така и с тях. Успех и красиви победи!