Индекс на статията

Сдвоени пешки: Слаби и силни страни. Част 2

В първата част на тази статия ние обсъдихме, как да се играе против сдвоени пешки и как да използваме техните слабости. Много е важно да се запомни, че те не винаги се явяват слаби и има ситуации, когато сдвоените пешки могат да дадат преимущество. Сдвоените пешки могат да бъдат силни в следните случаи: Когато те се явяват централни и контролират центъра на дъската. Много често шахматистите се придържат към позиции с сдвоени пешки по вертикалите "e" или "d" (например: e6-e5, или d6-d5). Причината е в това че те планират да използват центъра за своите фигури, така че да завоюват повече пространство и разположат своите фигури на по-изгодни позиции. Когато те създават форпост. Тази идея е подобна на предната, но тя е приложима не само при централните пешки. В този случай плана се състои в това, да заемат даден форпост и да нахлуят в лагера на противника, получавайки пространствено преимущество. Когато те разкриват нашите фигури. Сдвоените пешки могат да създадат открити или полуоткрити вертикали, които могат да бъдат използвани за активизиране на тежките фигури или за атака на слабите пешки, образувани по тези вертикали.

Предоставените по-горе идеи ще ви позволят да оценявате позициите и да решавате, явяват ли се сдвоените пешки сила или слабост.

Сега да разгледаме два примера, когато сдвоените пешки са силни.

Първата игра, която решихме да изучим, се явява класика и е описана в много книги. Това е ярък пример за това, колко сдвоените пешки са силни в центъра на дъската и как откритите вертикали, явяващи се вследствие на подобна пешечна структура, могат да станат основа за контраигра. Белите се опитали да разрушат структурата на черните и бързо спечелили материал в дебюта. Обаче, такава стратегия се оказала неудачна тъй като черните намерили способ да активизират своите фигури, възползвайки се от отсъствието на координация в противниковите фигури.