Психология по време на игра

ДЖОШ ВАЙЦКИН

Една сложна и напрегната шахматна игра често може да бъде сравнена с балон, който е на път да се спука. Позицията постепенно се усложнява и става все по-остра, докато динамичното равновесие не се наруши и всичко тръгне надолу. Обаче твърде често играчът не е в състояние да се справи с нарастващото напрежение. Помните ли някои житейски ситуации когато нещо ви дразни като шум зад стената, непоносима жега или глад - и се ядосвате на всички и всичко, докато накрая не си излеете яда върху някого. Отстрани може да изглежда че сте избухнали без причина, но всъщност дълго време и напразно сте се борили в душата си с раздразнението. Когато двама се срещнат на шахматната дъска, те често пъти се различават поразително в психологическите си наклонности и следователно хода им на мисли може да бъде напълно различен, въпреки че говорят един и същ език - езика на шахмата, а шахматната дъска не е най-доброто място за показване на своите чувства. Така единият от съперниците може да се държи спокойно и балансирано, докато нервите на другия са опънати до краен предел. Първият вариант е по за предпочитане. Преди време моят треньор ми разкри така нареченият принцип на поддържане на напрежението. Смисълът му е че в много остра позиция, по-малко опитният играч се поддава на изкушението да сваля напрежението върху психиката си, стремейки се да намали интензивността на борбата. Има няколко прости способа да се направи това: размяна на фигури, опростяване разполагането на пешките или дори необратими промени в същността на позицията. По-силният шахматист, поради своите психологически особености е склонен да поддържа напрежението, тъй като отрано е по-добре подготвен за сложни ситуации. Иначе казано говорим за удивително неустойчивото равновесие, което обективно присъства в много сложни шахматни игри. И двамата играчи могат постепенно да подобряват позицията си, но този който първи стигне до преломната точка, ще бъде в по-изгодно положение в случай на конкретни решителни действия. Сигурно сте виждали как котката се промъква до мишката? Котката бавно ще се приближи до плячката. Тогава и двете ще замръзнат в неподвижност; обикновено плячката се движи първа и котката веднага ще направи светкавично хвърляне: мишката показва посоката и разкрива картите си, а котката просто скача в посоката, която самата жертва е подсказала. Кучетата нямат такава издръжливост, поради което са по-малко удачни ловци. Виждайки катерицата, те вдигат силен лай и се втурват към нея, а тя успява да избяга и да се покатери на дървото. Да се научиш да играеш шах с котешко търпение, внимание и прецизност отнема години упорита работа. Все пак бих препоръчал малко по-различен метод от този на моят треньор Кайданов, който също може да доведе до успех. Несъмнено принципът на поддържане на напрежението е много добър във всичко, което се случва на дъската, но психологически бих предпочел да използвам това, което обикновено се нарича ефект на присъствието. В крайна сметка мишката загива от вътрешно напрежение, тоест от страх, докато котката е просто уравновесена. Нагледал съм се на такова противоречие в шахматната си кариера. Когато възникне напрежение, майстора преди всичко ще се концентрира и ще събере волята си в юмрук, докато по-слабият му противник ще бъде на ръба на нервен срив. Но къде да търсим корените на техните различия? Тук заедно ще се опитаме да отговорим на въпроса с какво обикновеният шахматист се различава от изключителния. От разстояние шахматната игра изглежда като някаква стерилна игра, в която двама играчи седят един срещу друг, мислят, правят ходове. Но в действителност в шахматните състезания цари диво напрежение. В мачовете за шампионската титла наблизо винаги има хора, които гледат, шепнат, сочат. Невъзможно е играчите да се избавят от шума, тъй като тишината на 300 шепнещи хора може спокойно да се нарече най-шумната тишина на света.

Следната партия била играна в седмия кръг от шампионата на САЩ през 1995 г. и това било сражение между ученик и учител.