Лош ли е слабият офицер?

Задълбоченото позиционно разбиране е това, към което се стреми всеки шахматист, и това което определя разликата между майсторите и любителите. И тази способност включва в себе си не само (виждане) на слабости и пешечни структури. Шахматиста трябва да умее да оценява кои от неговите фигури в даден момент са най-ценни за текущата позиция, и да разпознава на дъската различните шаблони. Да умее да преценява кои фигури е необходимо да бъдат оставени и защо. Това е още един важен аспект, който стратегията ни учи. Да вземем за пример леките фигури. Известно е че конят и офицера имат равна ценност; но единият може да превъзхожда другия в зависимост от типа на позицията. Например конят, като фигура за близък бой, е необходимо да бъде в вражеския лагер, така че да нанася вреди. А също така им за нужен форпост за стабилизация на своето положение. Всичко това ни говори за това, че конят е по-добър от офицера в позиции с закрит център. От друга страна, офицерите са далекобойни фигури. На тях са необходими открити диагонали, за да бъдат ефективни, следователно и открит център. Но даже в позиции, в които и двамата играчи имат по офицер, те далеко не винаги имат еднаква сила. Обичайно е офицера да се счита за лош, ако неговата подвижност е ограничена от собствените му пешки. Своя слаб офицер е нужно да бъде разменен колкото се може по-скоро и напротив, всячески да се избягва размяната на лошият офицер на противника. Действително, примерите илюстриращи тези правила, нямат брой. Но все пак тези закони както всички други, не могат да се считат за абсолютни. Ето например, едно от изключенията които вече са се превърнали в правило: В ендшпилите с разноцветни офицери слабата страна трябва да разполага своите пешки на полета с цвят на своя офицер за обезпечаване на тяхната защита. За силната страна, напротив, е изгодно да поставя пешките си на полета с цвят на противниковия офицер, не допускайки (в случай на свързани пешки) да бъдат блокирани от офицера и препятствайки слабата страна да поставя пешките си на полета с цвета на своя офицер. Когато ние говорим за офицери от един цвят, има два фактора, които са от голямо значение.

1. Пешечна структура. Както винаги всяко нещо трябва да бъде оценявано от гледна точка на пешечната структура. Ако имате един офицер, има смисъл да поставяте пешките си на противоположният цвят на вашият офицер. Решението винаги трябва да се взема в съответствие с вашата позиция. Обикновено това е добър способ да се получи пространство, ограничавайки фигурите на противника и отстранявайки слабите места. 2. Цвят на офицера: Офицера, при който всички или повечето от неговите пешки са разположени на полета с неговия цвят, се считат за слаби. Такива офицери обикновено нямат активност, и ще е сложно (ако това въобще е възможно) да му се намери добър диагонал. Обаче трябва да помним, че в шахмата винаги има изключения. Примери на тази тема може да се намерят в всеки учебник по ендшпили.