Сергей Анатольевич Васин. Роден през 1957 г. в село Полесское Киевска област (недалеко от Чернобил).
От детство инвалид първа група по зрение, кандидат на икономическите науки, директор на учебно-информационния компютърен център на слепите в Украйна, награден с почетна грамота на министерския съвет на украйна за големия принос при рехабилитацията на инвалидите по зрение, заслужил майстор на спорта по шахмат в Украйна, майстор ФИДЕ, заслужил треньор на Украйна, победител и призьор в различни международни състезания при незрящите шахматисти, бивш президент на шахматната асоциация на хората с увредено зрение в Украйна.
Проблемите на слепите в шахматната игра.
Да помни позицията на фигурите, да следи оставащото време за игра, да записва ходовете и да контролира техния брой. За всичко това от незрящия шахматист се изискват значително повече сили и време от човек, използващ зрение за тези цели. Но в шахмата времето е равноценен фактор в борбата за победа, и даже по тази причина, за слепия е по-трудно да побеждава в сравнение с зрящия. Важно значение има и достъпа към информацията. За човек с нормално зрение не само е по-лесно да намери информация от книга, списание, турнирен бюлетин, или от паметта на компютъра, както и по време на състезание може да разглежда развитието на играта на другите дъски, получавайки ценна информация за бъдещи съперници. Дори самият факт че един зрящ може спокойно да стане и да се разходи по игровото помещение, му дава допълнителното преимущество на активна почивка, на която незрящия играч, като правило, е лишен. Той е прикован към своя стол не толкова физически, колкото психически тъй като често на слепия се налага да играе в малко познато или тясно помещение, в което той с труд би се ориентирал, опасявайки се да се бутне в друга маса или да настъпи по крака някой от околните. По отношение мисловния процес при слепия той също се различава от виждащия. Първо, незрящия не може да обхване с движение на ръцете разположението на всички фигури, както това правят очите на човека. Следователно неговата представа за позицията носи характер на мозайка, съставена от отделни фрагменти (и това също отнема време), за усет с ръцете. Второ, при обмисляне на позицията за слепия е по-трудно да разчита в по-голяма дълбочина вариантите и наново да се върне към изходната точка, след което да се отправи в мисловно пътешествие по други разклонения. Както зрящия, така и слепия, разчитат вариантите в главата си, като те трябва да видят позицията, която в дадения момент я няма на дъската. Но, виждайки позицията за зрящия е по-лесно да фиксира разликата между текущата позиция и анализираната. Хвърляйки мигновен поглед по дъската той получава опора в анализа. За незрящия да получи такава опора е нужно още един път да опипа цялата дъска.
За сметка на какво слепите побеждават зрящите.
Слепия шахматист преди всичко трябва да тренира своята памет и абстрактно мислене. И ето това дава своите резултати, защото шахматната игра е интелектуална. Но това е малко. На незрящия се налага максимално да използва времето на противника за обмисляне на възможни по нататъшни продължения. Естествено, това води до допълнителна загуба на сили, но победата не винаги зависи от това кой по-малко е изморен. За да бъде процеса на обмисляне максимално ефективен е нужна концентрация на вниманието. Според мен именно този фактор за слепия се явява като решаващ. Вглъбявайки се в позицията, той в значителна степен компенсира тези преимущества които има зрящия пред него.
Важни са и психологическите фактори. За слепия играта с зрящ - това е безрезервно доказване на себе си своята пълноценност, както и на всички обкръжаващи го. Това прави играта на незрящия по-солидна. Не са редки случаите в които той успява да наложи волята си над своя съперник, което демобилизира последния.
Недостига на информация, която слепите шахматисти постоянно усещат, често пъти се компенсира с развиване на интуицията. За тях това има значение не само в областта на шахмата, но и при други форми на интелектуална дейност. Разбира се, пределите на интуитивното прогнозиране строго зависят от практическия опит и характер на човека. Но като цяло идеята максимално да се използва минималната информация, често се превръща в ефективен способ за лишаване на противника от естествените му предимства.
Не може да се каже че успехите на незрящите в шахмата имат някакъв невероятен характер. В света има хиляди шахматисти с рейтинг над 2500 и звание международен гросмайстор. Сред слепите няма нито един такъв. Но дела на слепите и слабовиждащите в общия брой на населението е само един на хиляда. От тях в тесния смисъл на думата може да се кажат слепи, такива които играят шах само с опипване, а те не са повече от 30 процента. Следователно, когато в света станат три хиляди гросмайстора, може да се появи средно статистическа вероятност, един от тях да е сляп. Ако се вземе под внимание трудностите срещани при обучението на слепия шахматист (недостиг на достъпна литература, сложни проблеми по усвояване на компютърните технологии), то ще стане ясно, че броя на слепите хора от които може да израстне силен шахматист е много ограничен. И все пак сред незрящите има доволно силни международни майстори, фиде-майстори и национални майстори. А броя на кандидат-майсторите и първо разрядниците, взети заедно може да се счита като много. Слепи шахматисти не един път са побеждавали знаменити гросмайстори.
Ниво на зрение и способ на игра.
Съгласно международното определяне на слепотата и съответните медицински норми за слепи се считат лица с остатъчно зрение до 0,1 от нормалното ниво, или с оглед на зрението до 20 процента. Такива лица имат право на втора група инвалидност. Но, ако човек различава само броя на пръстите до една ръка разстояние, то той има зрение до 0,02, той трябва да бъде признат за инвалид първа група. Инвалидите втора група понякога се наричат слабовиждащи, като по този начин те се отличават от слепите в тесния смисъл на думата. Слабовиждащите като правило, могат да четат книги, да използват монитора на компютъра, да играят шах на обикновени дъски, в съответствие с правилата на зрящите. Разбира се, слабовиждащия също изпитва трудности в сравнение с зрящия играч. Например, в общи линии, неговото зрение е обект на по-голяма умора и често намалява от продължително умствено или емоционално напрежение. Слабовиждащия може да не забележи че зад една фигура се крие друга, ако той не се вглежда внимателно. Той може да не види на черно поле черна фигура, ако цветовете се сливат. И все пак самият метод за обмисляне на позицията и способа за получаване на информацията с помощта на очите принципиално отличава слабовиждащия от слепия и доближава неговата игра с играта на зрящия.
Но и инвалидите с първа група се отличават един от друг. Ако човек може да преброи пръстите на разстояние една ръка, може да се счита че той може да различи и местоположението на фигурите по дъската. Затова в отличие от инвалидите с втора група, които наричаме слабовиждащи, такива лица наричаме хора с остатъчно зрение. Разбира се, човек с остатъчно зрение се изморява по-бързо от хората с втора група. Четейки той по правило с помощта на лупа, пише с големи букви (иначе няма да може да разчете написаното). Но, в отличие от абсолютно (или, както знаем, напълно) сляп, такъв човек се движи самостоятелно. На него също не бива да се завижда, но, играейки на брайлов шах той може практически постоянно да използва зрението като важен фактор в играта.
Такава градация слепи в широкия смисъл се делят на три категории - слабовиждащи, хора с остатъчно зрение и тотално слепи - се явява общопризнато. Именно по тези три категории се разделят спортистите в леката атлетика и плуването, когато се състезават хора с задълбочени нарушения на зрението. Въпреки това в шахматната игра такова разграничение не се прилага и това поставя напълно слепите в постоянно неизгодно положение в сравнение с зрящите. Често инвалидите втора група са шахматисти които са се научили да играят още когато са били с добро зрение и в същото време са добили висока квалификация. Без съмнения труда на напълно слепия и неговия треньор по обучаване на шахматното майсторство не може да се сравнява с труда необходим за постигане на същото ниво на игра от зрящия.
Защо слепите трябва да играят шах.
По-горе беше достатъчно казано за проблемите които стоят по пътя на шахматното усъвършенстване на слепите. Огромни сили изисква и самата игра. Защо тогава трябва да се мъчат хората и да се заставят да се занимават с такова неблагодарно дело. Факт е че слепия, чрез всяка негова дейност поставя пред себе си задача да бъде пълноценен член на обществото, което изисква от него огромни усилия, преодолявайки навсякъде социални и психологически бариери. Така че играта на шах принципно нищо не променя в това отношение. Но шахматната игра като модел на житейски ситуации може много да научи слепия. Преди всичко, той се учи на логично мислене което способства за развиването на паметта без която трудно може да се направи нещо в каквато и да е сфера от интелектуалната дейност. Освен това шахмата развива и абстрактното мислене и пространствената ориентация, което има не по-малко значение в ежедневните жизнени дейности на незрящия. Накрая, шахмата калява волята на слепия, приучва го да издържа на внезапни шокови ситуации при ежедневните му движения по улиците, пълни с неприятни изненади. Всички тези качества се развиват не тогава когато слепия е станал майстор на спорта, а когато той усвоява задълбочено шахмата. Може да се каже че тези ефекти се проявяват още до покриването на първи разряд. А първи разряд - това е умение да играеш шах, и в никакъв случай това не пречи на човек да докаже себе си в всяка една друга сфера от интелектуалната дейност. Всичко това си обясних от поразителния извод който аз направих още като бъдещ студент. Почти всички тогавашни студенти с задълбочени зрителни увреждания играеха с сила първи - в краен случай, втори разряд. От друга страна по-голямата част от слепите които се увличаха още в детството си от шах искаха да получат професия различна от рутинната физическа работа в предприятията на обществото на слепите И я получиха.