Принципи и правила на Тарраш.

Зигберт Тарраш (05.03.1862, г. Бреслау - 17.02.1934, г. Мюнхен) Международен гросмайстор. Претендент за световната титла в периода 1890-1910 г. Около 20 години бил в четворката на най-силните в света. Шахматен теоретик и литератор. Доктор на медицината. Без обстойни разяснения абсолютно е невъзможно да се разбере партията и да се усвои нейното съдържание. Всяка партия за мен беше предмет на щателно изучаване, резултатите от които аз предлагам на читателите, като сядам с тях пред дъската – разкривайки им същността отвътре и всичко произтичащо по време на играта, показвайки как от едно произлиза друго. Аз съм се учил от самосебеси. Аз зная че моите поражения се обясняват не с недостатък от сили, а от недостатък на умения да ги използвам. Моите неуспехи са били по вина на недооценката спрямо противника и надценяване на собствените възможности. Аз предполагах, че за да победя е достатъчно да седя пред дъската и да движа фигурите и съперниците ще губят само защото пред тях се противопоставя самият д-р Тарраш. Движейки фигурите лекомислено, не вниквах задълбочено в играта, аз бях изпълнен с вярата че правото е именно на моя страна и в края на краищата ще взема връх. Аз понесох заслужено наказание, което обаче беше много полезно за мен. Аз най-накрая разбрах че не е достатъчно да си добър шахматист, а е нужно да се играе още по-добре. Не мога да твърдя със сигурност, че никога не съм играл както се казва, «за реми», с изключение разбира се, в тези случаи които не са били за мен изгодни, или в които при най-добра игра от моя страна постигам максимум реми. Аз считам че израза «играя на победа» или «играя за реми» е съвършено погрешен. Аз разглеждам всяка позиция като условие на задача в която се изисква да се намери най-точния ход, като се старая да я реша. Ако не намеря най-силния ход, даващ шансове за печалба, то просто се обръщам към собствения си разум, желаейки да избере друг ход, водещ само до реми.

Дебютните принципи на Тарраш.

В шахматната игра има три най-важни принципа, които всеки играч трябва да отчита. Това са материала, пространството и времето. Повечето от шахматистите знаят, че материала, това са фигурите и пешките. Всяка фигура има относителна цена в пешки. Например, една лека фигура е равна на три пешки, докато в това време една пешка е равна примерно на три темпа. Затова, когато вие жертвате пешка без някакви материални придобивки, то вие получавате най-малко три темпа. В дебюта е нужно да се стремите да създавате за себе си най-добрата позиция, а не да гоните материално превъзходство. В гамбитна игра (както в защита, така и в нападение) е необходимо по най-прецизния начин да използвате всеки темп за развитие и за атака (или контраатака) и затова правете най-ядовитите ходове, като не позволявате на съперника да си отдъхва или в краен случай му създавайте проблеми.

Сега да опишем важността на всяка шахматна фигура от гледна точка на дебюта съгласно Зигберт Тарраш.

Царят е най-важната шахматна фигура по дъската. Всички знаем, че ако той получи мат, то играта завършва. В дебюта, след като централните пешки по линиите (d) и (e), са тръгнали напред, за царят е опасно да остава в центъра на дъската. Затова, рокадата в началото на играта, въвеждайки така царят на безопасно место, като правило е добра идея в повечето от дебютите. Загубата на възможността да се направи рокада в повечето случаи е равносилно на загуба на пешка, или три темпа. Състезателите най-често предпочитат да рокират на царския фланг. Да се прави рокада на дамския фланг се препоръчва когато: 1. Не е възможно да се рокира на царския фланг като, разрушена пешечна структура, или съществуват определени заплахи.
2. Топа става незабавно активен при контролиране на вертикал (открит или полуоткрит).
3. Вие имате ясен план, как да атакувате позицията на вашия съперник по царския фланг,, с помощта на подвижността на пешките (при условие че той е направил рокада в късата страна).

В мителшпила когато по дъската има много фигури, царят е на прицел и се нуждае от закрила. Но затова пък в края на играта той започва да играе важна роля като атакуваща фигура, която е способна да поддържа своите пешки и фигури, а също така да напада противника. В ендшпила, царят струва повече от лека фигура: Приблизително 3,5 пешки. Дамата е безусловно най-силната шахматна фигура. Това прави дамата уязвима при атака по нея от по-слабите фигури. Като правило загубата на дамата е еквивалентна на поражение. В дебюта дамата не следва да се развива твърде рано. Много начинаещи играчи правят тази грешка, затова защото те си мислят че ако рано включат дамата в игра, то ще получат сериозно преимущество. Но нападайки дамата с пешки и леки фигури, вашият съперник може да спечели много важни темпа и много по-бързо да се развие.

Общи съвети: Ако вие държите рано да развиете дамата, то ще бъде нужно да я държите в безопасност от различни атаки (обикновено това е възможно когато дамата се намира в вашата половина на дъската). Не губете повече от един ход за развиване на дамата в дебюта. Има и други по-важни неща на които е необходимо човек да се съсредоточи (леките фигури, пешките, центъра на дъската, рокадата и т.н. Избягвайте да поставяте дамата си срещу противников топ, даже вертикала да е закрит от фигури или пешки. Така вие си спестявате много проблеми. Основната работа на дамата - да атакува неприятелския цар и да нанася заключителния удар, мата.

Топа е най-ефективен по открити линии. Помнете това правило и се старайте да го спазвате. Друго прекрасно место за топа е седмия (втория) хоризонтал, по който той може да атакува пешките на съперника и да заплашва царя. Въпреки че топа обикновено изпълнява защитна роля в мителшпила, той може да бъде поставен на (h3 или g3) (h6 или g6 за черните), създавайки заплахи по безопасността на противниковия цар. Това е типична и силна маневра която обикновено се нарича зигзагообразно прехвърляне на топа. Вие винаги трябва да бъдете готови за такава маневра. Като правило е печелившо построяването на двата топа по една и съща открита линия. Това се нарича сдвояване на топовете. Сдвоените топове стоят по-добре, поради това че те могат да си сътрудничат и да се поддържат един друг. Друго преимущество на бързото рокиране като допълнение е безопасността на вашия цар – съединяване на топовете. Това е отличен способ за усилване на вашата позиция и координация на фигурите.

Офицера преди всичко е атакуваща фигура. Неговата ефективност най-добре се проявява когато той контролира два диагонала, единият от които е големия. Често пъти ние нацелваме офицера по позицията на рокиралия цар на съперника. Царския офицер, като правило е по-важен от другия. Затова вие трябва да помислите два пъти, преди той да бъде разменен. Двойката офицери се считат като ценен актив в шахматната игра. Запазването на двата офицера често пъти носи изгоди. В закрити и полузакрити позиции офицерите губят своята сила поради това че пешките ограничават техните действия. Те не са така ефективни както при открити диагонали.

Коня е отлична фигура при защита и атака. В дебюта като правило, се разполага по третия (шестия) хоризонтал, от където той защитава рокиралия цар. Центъра на дъската е най-добрата позиция за коня, тъй като той контролира най-важните полета, а също така  може бързо да се присъедини към атаката по царя. Освен това конят е най-добрата блокираща фигура. Вие трябва да го предпочитате когато имате работа с изолирана пешка. Конят на края на дъската контролира най-малко полета, затова се старайте да не го разполагате там. Обикновено конят върши по-добра работа от офицера когато трябва да се защитават едновременно няколко полета. Но за защитата на едно поле, офицера е за предпочитане. Затова в повечето ендшпилни позиции офицера работи по-добре.

Пешката е най-силна когато е в центъра. С приближаването й към края на дъската, тя губи от своята цена. Пешките по (e) и (d) са по-ценни от тези по (h) и (a). Затова, когато вие решавате коя пешка да вземете или да съхраните, то трябва да давате предпочитания на централните пешки, тъй като те са по-ценни. В дебюта вие не сте длъжни да правите твърде много ходове с пешките, тъй като всеки ненужен ход с пешка отслабва вашата позиция. Както знаете, пешките назад не се връщат. Движете само тези пешки, които трябва да заемат центъра на дъската и когато е нужно да завършите развитието. Не правете грешка, при изяждане на незащитена пешка в ущърб на развитието. По такъв начин много партии са били загубени. Вие ще имате пешка в повече, но каква е ползата от това ако вие получите мат, преди да можете да я използвате? В дебюта вие трябва да развивате фигурите и да скривате своя цар на безопасно место, а не да хуквате на лов за противникови пешки. В трудна позиция всеки ход изглежда лош. Когато противника е стеснен, атакуващия е длъжен да избягва размените за да не освобождава играта му. В стеснено положение, да се сгреши е по-лесно, отколкото да се намери верния път. Всяко стеснена позиция таи в себе си зародиша на гибелта. Когато сте пред печалба на партията, е нужно винаги да избягвате усложненията. Когато не се намират добри ходове, винаги ще се намери лош. Ако шахматист победи в загубена позиция, може да се каже че на него му е провървяло, но ако той загуби спечелена, е уместно да се говори не за лош късмет, а за неумения. Няма по-трудно нещо от това да се спечели спечелена позиция. Не движете без нужда или изгода пешките които са малцинство, което само ще облекчи противника в образуването  на проходна пешка. Нищо не може така да развали непоправимо своята позиция, както пешечните ходове. Няма добри и лоши играчи. Има само добри и лоши ходове. Ако една фигура стои лошо - цялата позиция е лоша. Грешките както и нещастието никога не са в единствено число. Подобно като на война, плодовете на победата могат да бъдат загубени вследствие на недостатъчно енергично преследване, така и шахматиста трябва да не пропуска нито един ход, ако той иска да надделее над съперника.  При последователна игра веднъж спечелени темповете не изчезват – те се трансформират в спечелване на пространство или материал. Този който владее центъра, диктува характера на играта. Заплахата е по-силна от нейното незабавно изпълнение.

Някои пояснения:

Съществува определено объркване, когато трябва да се преценява, кое е по-силно, дама за два топа, или три леки фигури. Много от шахматистите лесно се отказват от двата топа или три леки фигури за дама. Всъщност два топа или три леки фигури, като правило са по-силни от дама. Единствената ситуация при която дамата е по-силна от два топа или три леки фигури, е когато царят е «гол» и посредством шахове дамата може да спечели фигура или пешка. Винаги мислете по два пъти преди да се откажете от двата топа или три леки фигури за дама. Тарраш пише че в ендшпила разликата в стойността между топа и леката фигура е 1.5 пешки, а не две, както мислят болшинството от играчите. Разликата между две леки фигури и топа също е 1,5 пешки. Офицера обикновено е по-силен от коня: 3,5 пешки против три пешки, особено ако на дъската присъстват двойка офицери.

Централните пешки не винаги са по-силни от фланговите. Това е вярно само в дебюта и мителшпила. Но в ендшпила изолираната проходна пешка по (а) превъзхожда централните пешки.

Това са принципи и правила, познаването на които са от решаващо значение.
От книгата (300 шахматни партии).