Размяната в дебюта

Генадий Несис

В всеки етап от играта трябва да се оценява умелото използване на размяната на фигури, което изисква голяма находчивост и дълбоко проникване в мистериите на позицията. Основата за постигането на всякакви цели е предварителната точна оценка на относителните сили на фигурите във възникналата ситуация. В дебюта ролята на размяната може да изглежда маловажна. Тук основната цел на състезателите е да се мобилизират възможно най-бързо и на пръв поглед такова средство като размяната не изглежда да допринася за тази цел. Въпреки това би било грешка да се подценява нейното значение. В цяла поредица от дебютни варианти размяната на една или друга двойка фигури в много отношения определя последващите стратегии на битката в средата на играта, а понякога дори и хода на ендшпила. Това важи особено за дебютни размени, чийто резултат е създаването на органични дефекти на пешките в лагера на противника.

Разменният вариант от Испанска партия служи като типична илюстрация на тази тема: 1. e4 e5 2. Nf3 Nc6 3. Bb5 a6 4. Bxc6 dxc6; и по-специално система Самиш от защита Нимцович - 1. d4 Nf6 2. c4 e6 3. Nc3 Bb4 4. a3 Bxc3+ 5. bxc3, в която черните умишлено разменят чернополият си офицер за коня за да създадат важна слабост в позицията на противника - сдвоените пешки по линията "c", които след това могат да се превърнат в цел за контраатака. Често размяната е средство, чрез което се реализира важна дебютна цел, като например създаването на мощен пешечен център. Вземете например основния вариант от защита Грюнфелд: 1. d4 Nf6 2. c4 g6 3. Nc3 d5 4. cxd5 Nxd5 5. e4 Nxc3 6. bxc3.

В горните системи началните размени се предприемат с оглед на дългосрочни стратегически цели. Размяната в дебюта обаче се използва и за постигане на фундаментална цел - изпреварване на противника в развитието. При обсъждането на ранната размяна не може да се избегне въпросът за правилното разбиране на фактора време, т.е. на теорията за темпа. Цитираме Тараш, видния немски шахматист и теоретик, относно проблема с размяната, приложен към един от вариантите в защита Каро-Кан: 1. e4 c6 2. d4 d5 3. Nc3 dxe4 4. Nxe4 Nf6; Белите са изпреварили черните в развитието с два темпа, тъй като те са придвижили пешката си и са извели коня на четвъртия хоризонтал; този кон обаче е атакуван. Как трябва да действат белите, за да се възползват от преимуществото си във развитието? В никакъв случай не бива да разменят конете, защото това би било равносилно на загуба на два темпа: първо - размяната на коня който е направил два хода за черния кон, който е направил един ход; и второ - противника взема с пешката пред царят си. Естествено, такова строго аритметично изчисление на темпа не може да се препоръча като основа за вземане на решение дали да се направи някаква конкретна размяна в дебюта, но в донякъде догматичния подход на Тараш... Може да се намери зрънце разсъждение. Просто трябва да свържем тази теория с преобладаващите обстоятелства. Например, трябва ли черните да разменят коня в шотландска партия след първоначалните ходове: 1. e4 e5 2. Nf3 Nc6 3. d4 exd4 4. Nxd4; Естествено, черните трябва да откажат размяната 4... Nxd4 5. Qxd4, не само защото белият кон е направил допълнителен ход - тоест той е загубил темп, тъй като според теорията на Тараш всяка поредица от ходове с една фигура в дебюта е загуба на време - но и поради неприятното ранно активиране на бялата дама, което затруднява развитието на черните.

В своите творчески игри Алехин е заемал противоречиво отношение към концепцията за „шахматно време“. Винаги стремейки се да поеме инициативата в ранните етапи, бившият световен шампион не би броил темпа в дебюта, въпреки че това не е безусловна оценка. При наличието на обективни причини за това, Алехин е бил готов да загуби темп за размяна, която би довела до разкриване на центъра и до превъзходство на неговите фигури по откритите линии или диагонали.