Индекс на статията

Размяна на дамите

Марк Дворецки

Без да съм правил статистически анализ смятам, че дамите са били разменени в половината от партиите изиграни от който и да е шахматист. Понякога такава размяна е естествена и не предизвиква въпроси, но в много случаи шахматиста трябва да реши не очевидният проблем: Кой има интерес от размяната на дамите, и ако размяната е изгодна, то как да я постигне и в каква редакция да се осъществи. Разбираемо е че такава кардинална трансформация на позицията, като размяната на най-силната фигура, съществено влияе върху характера на борбата и нейният резултат. Полезно е да се потренирате върху владеенето на тези важни прийоми от тази подборка от примери които биха ви помогнали. Почти всички позиции представляват сами по себе си упражнения. Препоръчвам, преди да прочетете текста, опитайте се самостоятелно да намерите решението на упражненията.

В шахмата няма абсолютни закони, не съществуват правила, не знаещи изключения. Един и същ проблем може да се тълкува по диаметрално противоположен начин – сравнете например две широко известни формули: "Срещу слаби не разменяйте!" и "срещу младежи – в эндшпил!" И все пак в нередки случаи, когато шахматиста, след като е възприел един или друг шаблон, понякога даже откровено неудачен, стриктно го следва, без да се съобразява с конкретните обстоятелства. Например, някои хора, наивно вярват, че против съперници, превъзхождащи ги по класа, трябва да се действа по-просто, разменяйки фигури – и така да получат повече шансове за постигане на желаното реми.

През лятото на 1991 година аз водих занятия с млади американски шахматисти. За мое удивление, забелязах, че много от тях, играейки важни партии, или срещайки се с по-именити противници, не искат да действат активно, мислейки само за реми. Явно е че се получава точно противоположен резултат – свръх предпазлива, пасивна игра, която много често води до влошаване на позицията.


Черните имат приемлива позиция. По нататък те спечелили ендшпила. Защо размени дамите? – попитах своя съперник. – Не знаех как трябваше да играя. Щеше да е изгодно само с дами! С отлични шансове за атака на белите. Всъщност, Майкъл е шахматист с боеви, активен стил, но тук вероятно е подействал разпространеният рефлекс (при това крайно погрешният) – стремеж да се играе против по-силни противници по-спокойно, "по-надеждно". На свой ред такъв подход е само в ръцете на противника и обикновено облекчава неговата задача.


Подобни истории нерядко се случват не само с американските ученици. Съвсем неотдавна аз разглеждах партиите на своя ученик Инаркиев, играни през есента на 2004 г. за купата на европейските клубове в Турция, където Эрнесто, състезаващ се за отбора на Томск, събрал шест точки от седем. Направи ми впечатление че в първите три кръга неговите противници допускали точно такава грешка – сами предлагали преминаване в неизгоден за тях эндшпил.


Форсиране на играта.

Често пъти решението по размяната на дамите е свързано не само с позиционни, но и с чисто тактически особености при създаващите се ситуации: именно по такъв начин е възможно да се насочи играта в руслото на изгоден за нас тактически вариант.



ИГРА НА атака

Тук теоретически всичко е разбираемо: Водейки настъпление, препоръчително е да се избягва размяната на най-важната атакуваща фигура. Но прилагането на тази проста идея, може да се окаже проблемно.



Неутрализиране атаката на съперника

Ако нашият цар е в опасност (дори само да е потенциална), то размяната на най-силната неприятелска фигура, като правило, за нас е изгодна.