Как да играем Лондонска Система

Има различни способи за игра в Лондонска Система, различни идеи и порядък от ходове, но ние бихме я разделили на две основни разновидности. Първата - (класическа) Лондонска, където единият кон се въвежда на "f3", другият на "d2", а офицера разбира се, отива на "f4".

Втората — така наречената (Атака Джобава) в Лондонска система, където белите бързо играят (Nc3). Тази разновидност е твърде сложна. Така са играли много силни играчи, а тази схема е станала популярна благодарение на грузинският гросмайстор - откъдето е и названието.

На кратко да разгледаме всяка от тях.

(Класическа) система.
В този вариант белите започват с хода: 1. d4 d5. Лондонска система практически може да се играе против всяко построение на черните, но най-ефективно се прилага в случай на този класически отговор. 2. Bf4. Диагонала (h2-b8) предоставя на офицера на "f4" отлични шансове за активни операции. Ние препоръчваме именно този порядък от ходове. Въпреки че хода 2. Nf3 е еластичен и в по-малка степен разкрива намеренията на белите Обикновено такова определение се характеризира като добър ход, обаче за опитния любител на Лондонска система неприятно би било незабавното (2... c7-c5 3. Bf4 cxd4 4. Nxd4 Nd7 и позицията възможно вече да е по-добра за черните). Белите строят стабилна структура с пешка на "e3" и още една на "c3", където чернополният офицер не се намира  зад пешечната верига. Това дава на белите гъвкавост в по нататъшния избор между двата основни плана: Да се нанесе удар по центъра или да се започне атака по царския фланг.

1. d4 d5 2. Bf4 Nf6 3. e3 Bf5. Да отбележим само че това продължение не обещава на черните лесен живот, тъй като след 4. c4! с последващо Qb3, белите могат да  атакуват незащитената пешка на "b7".

Първата важна изходна позиция възниква след 1. d4 d5 2. Bf4 Nf6 3. Nf3.
Тук са възможни множество порядъци от ходове и движения. Сериозно внимание се отделя на модерната в настояще време независимо построение, възникващо след 3... c5 4. e3 e6 5. c3 Bd6. Идеята на този хитър порядък се заключава в това, че ако белите тръгнат по основният вариант с 6. Bg3 0-0 7. Nbd2 Qc7 8. Bd3, черните имат 8... Nbd7. Ясно е че черните печелят битката за полето "e5", което води до равна игра след, 9. 0-0 e5 10. e4. Затова Гупта предлага 6. Bd3. Белите не губят темп за (Bg3) и могат да се борят за полето "e5" с помощта на (Nbd2 с последващото Ne5 и Ndf3). За да използвате този порядък от ходове, вие трябва добре да разбирате пешечната структура, възникваща след (...Bxf4 exf4).

1. d4 d5 2. Bf4 Nf6 3. Nf3 c5 4. e3 Nc6. Освен по този начин черните могат да провокират центъра на белите и с (4... Nbd7, 4... b6 и BB7). 5. Nbd2.
Това е най-точният порядък от ходове за белите. Идеята се състои в това, да отвърнат на 5... Qb6 с хода 6. dxc5. Този вариант се явява един от най-конкретните подходи, които черните използват в цялата Лондонска система. Освен (5... Qb6), черните имат множество алтернативни варианти. Има се предвид (5... Bg4, 5... Nh5, 5... cxd4 и 5... Bf5). В всички тези варианти черните се сблъскват с практически проблеми.

Другият важен вариант възниква след 5... e6 6. c3 Bd6. Тук е момента в който белите могат да избират между различните планове, възникващи според това, кога черните  развиват офицера на "d6". След този ход белите могат да разменят на "d6", да оставят офицера си на "f4", или да отстъпят на "g3". Размяната на "d6" обикновено води до равна стабилна позиция с продължителен позиционен бой. Размяната на черните по "f4" води до дисбаланс в пешечната структура, когато при белите възникват сдвоени пешки по линията "f". Но това дава добър контрол над полето "e5", по полуоткритата линия "e" и възможното подриване на "f5". Накрая отстъплението на офицера на "g3" е най-популярният ход, който дава на белите перспектива за атака по царския фланг. Ако сега черните разменят на "g3", то линията "h" става открита, и при черните могат да възникнат проблеми с царя. Обикновено черните избягват тази размяна и продължават да се развиват И сега основният план за белите е да поставят коня на "e5", да пробутат (f2-f4, Bd3), да преместят дамата на царския фланг, след което да започнат атака по неприятелския цар. Това може да стане след 0-0, или даже с цар на "e1". На 7. Bg3 след 7... Qc7 се играе 8. dxc5. Освен 6... Bd6, са възможни и три други хода - 6... cxd4, 6... Nh5, и 6... Be7. В всички тези случаи белите съхраняват поне по-комфортни позиции.

1. d4 d5 2. Bf4 Nf6 3. Nf3 e6 4.e3 Bd6 5.Ne5. Белите се въздържат от това, да не губят време за (Bg3), тъй като в този случай черните печелят борбата за полето "e5". След поставянето на коня на "e5" и необходимата му поддръжка, белите започват да печелят пространство по царския фланг, и движат пешката по "h". Получава се така че черните се сблъскват с практически проблеми в възникващите позиции.

1. d4 d5 2. Bf4. Тук са възможни и някои редки варианти, които черните могат да изберат - 2... c6 (основна Славянска) или 2... Nc6 (вариант Чигорин).

Построение от Защита Нимцович и Новоиндийска защита. Изходното положение възниква след 1. d4 Nf6 2. Bf4 e6 3. Nf3 b6.
Този ход обикновено го избират играчи които играят Нимцович-Новоиндийска. Черните също могат да започнат с (... c7-c5). Движението (...c7-c5), обаче, няма независимо значения, тъй като по-късно черните биха играли (... b7-b6 - трансформация в основният вариант), или (... d7-d5 -  трансформация в построения от дамски гамбит). В всички тези направления, позиционни идеи и планове са особено важни  за конкретната теория.

2. (Атака Джобава)
Атака Джобава в Лондонска система може да се играе само  ако черните поставят пешката на "d5". В това построение белите играят 2. Bf4 и 3. Nc3, поставяйки на черните въпроса  за пункта "c7". Непосредствената заплаха в много варианти се явява просто ранното (Nb5). Черните разполагат с няколко способа за отговор, затова нека Накратко да разгледаме някои идеи: Ако черните играят 3... Bf5, планирайки нормалното развитие с (e6 и Bd6), както ние видяхме по-рано, то идеята на белите се състои  в това да играят (4. f3!). Позицията на черните не е проста, особено ако противника не е очаквал това. Смисъла на този ход е разширяване по царския фланг. Белите поставят дамата на "d2", играят (g4, h4, e3 и правят голяма рокада. Много прост план.

Още една идея, която тук черните са пробвали, да развият чернополния си офицер на "g7". Белите подготвят настъплението (e2-e4). В същото време те са готови да отговорят на (... d7-d5 с хода Nb5). След (e2-e4) белите обикновено играят (Qd2 и Bh6), разменяйки фианкетираният офицер като отслабват рокадата на черните, преминавайки по този начин към атака по царския фланг.  Разбира се, плана първоначално се състои в това, да рокират и атакуват по царския фланг, ако черните са рокирали. Разбира се, черните могат да избират между множество порядъци с ходове, и на белите  често се налага да коригират своята игра. Като цяло обаче, белите обладават фантастични атакуващи възможности в всички тези варианти.

Основната отправна точка се достига след 1. d4 Nf6 2. Bf4 g6 3.Nc3 d5 4. Nf3. Ако това подреждане се забави  белите даже са готови да играят(Qd2 с последващо 0-0-0 и h2-h4). Още един път, разбирането на основните идей и концепции са по-важни от знанието на  конкретна теория.  В някои партии  черните се опитват да задържат царят си  в центъра, но това също не е много удачно. Като логично развитие за черните се явява (3... e6), и тук белите могат да тръгнат по обичайният план: (Nf3, e3, Bd3, 0-0). След като са завършили развитието си белите могат отново да опитат идеята (Ne5 и Qf3-h3), както е в класическият  вариант, или в нужният  момент да тръгнат към централното подриване  (e3-e4).

Черните имат няколко основни схеми против Лондонска система. Едни от тях са Староиндийска защита и Пирц-Уфимцер, където чернополният офицер се развива на "g7". И тук белите се развиват по същия начин – (Bf4, Nf3, e3, Be2, и 0-0). След това в зависимост от това как биха играли черните, пешката по "c"  може да бъде поставена на "c3", или на "c4". Като правило, ако черните предприемат развитие с ходовете (b6, Bb7 и c5), белите желаят в случай че пешката на "c3" поддържа  центъра, те да започнат атака по дамския фланг с своевременното (a4-a5). Например: Ако черните решат да се възползват от идеята (e6-e5 и да развият коня на "c6", белите могат да играят (c4, или c3) и да атакуват по дамския фланг с ходовете (Qb3, Qa3 и b4). Обърнете внимание на това че белите много често играят (h3) и са готови да преместят офицера си на "h2" в случай на (... Nh5). Това е много важна идея в Лондонска Система: Чернополният офицер  е важна фигура, и белите искат да избегнат неговата размяна за черният кон. Ето защо хода (h2-h3) се играе рано в много ситуации.

Има много тактически идей, които трябва да знаете, а една от най-известните уловки се заключава в следното:
Камски - Шанкланд, 2014 г.
1. d4 Nf6 2. Bf4 d5 3. e3 e6 4. Nd2 c5 5. c3 Nc6 6. Ngf3 Bd6 7. Bg3 O-O 8. Bd3 Qe7 9. Ne5, Черните играли 9... Nd7, което се явява сериозна грешка. След този ход белите получават спечелена позиция. 10. Nxd7 Bxd7 11. Bxd6 Qxd6 12. dxc5 В този момент черните е трябвало просто да останат без пешка, тъй като след, 12... Qxc5 Се натъква на 13. Bxh7!! При което след 13... Kxh7 последвало 14. Qh5+ Kg8 и сега, 15. Ne4! Благодарение на свръзката на пешката на "d5"! с последващото, Ng5, белите победили.

Както виждате Лондонска система е богат дебют, който успешно се използва както от  гросмайстори, така и от клубни играчи. При това, той ни позволява да се съсредоточаваме върху изучаването на партии и изучаването  на шахмата, а не на теорията. Да добавим само, че представените тук идеи се явяват  само отправна точка на вашите  собствени изследвания и на избора на постройки по ваш  вкус. Успех!

Примерни партии: Лондонска за бели.rar