10 причини да играя Лондонска система
Лондонска система от дълго време се считала за безобиден дебют. Всичко се променило когато действащият световен шампион Магнус Карлсен започнал с успех да я прилага против най-силните играчи на планетата. Това моментално предизвикало безпрецедентен скок в популярността на този дебют. Днес тази система има много привърженици на различно ниво. Това е безопасен, солиден, но в същото време и агресивен дебют. Днес този дебют е популярен колкото никога до сега. Тук ще обсъдим какво толкова му е специалното, за да можете да прецените дали е за вас.
1. Лондонска система е проста за усвояване и това е едно от основните преимущества на този дебют. Няма да имате нужда да помните каквито и да било форсирани варианти за да го разигравате. Разбира се, ако вие владеете някаква теория, това е много полезно, но много хора разчитат само на познаването на планове и идеи. Лондонска система често се използва за избягване на общоприетата теория и срещу някаква подготовка на опонента.
2. Лондонска система може да се играе срещу всеки. Друго важно преимущество на Лондонска система е че може да се играе против всяко значимо построение на черните. Разбира се, белите могат да бъдат по-креативни и да избират различни пътища, но самото подреждане е достатъчно универсално. Черните могат да играят в стил на Отказан дамски гамбит, Новоиндийска защита, Грюнфелд, Староиндийска защита или каквото и да е. Против всички тези дебюти белите могат да развиват офицера на "f4", да построяват пешечен триъгълник в центъра и уверено да гледат напред. Позицията на белите е достатъчно стабилна, а понякога се включва хода (h3), за да се създаде поле за отстъпление на чернополния офицер.
3. Лондонска система по възможност се играе леко, Лондонска система е най-простото начало за игра. Тук лесно се помни къде трябва да бъде поставена всяка фигура, по нататъшните планове също са прости. Позицията на белите е солидна и ядовита. Опасните идеи които черните могат да прилагат против Лондонска система не са много. Обикновено белите имат поне неголямо преимущество благодарение на по-хармонично разположените фигури и ясен план. Нищо чудно че този начин на игра е толкова популярен!
4. Лондонска система е безопасна и надеждна. В Лондонска система белите строят гъвкава пешечна формация, развиват всички свои фигури на естествени позиции и държат царя на безопасно место. Всичко това показва колко трудно би било на черните да намират способ за завладяване на инициативата. Това прави този дебют добър избор против агресивни и тактически играчи. Също така можете да я играете, ако вие не се чувствате комфортно в остри позиции и желаете да избягвате усложненията.
5. Лондонска система е неприятна за черните и затова Много играчи не желаят да се срещат с нея с тези фигури. Това е логично: Те желаят да ви надиграят с своите остри контраатакуващи дебюти, а вместо това са принудени да страдат от уж скучното построение. Много от тях се разстройват когато видят че офицера се появява на "f4". Те си мислят че това е ремиджийски дебют, Но ако Лондонска Система се играе с знания по основните планове, тя би била доволно опасно оръжие. На такива играчи ще се налага да се потрудят за да получат реми!
6. Това начало дава атакуващи възможности. Много считат Лондонска система за скучен позиционен дебют, но всъщност белите имат много агресивни идеи. Основният план е да се постави коня на "e5" и да се развие атака по черния цар. Обърнете внимание че белополният офицер на "d3" е активен и идеално разположен, а черният е доволно слаба фигура, заседнал зад пешечната верига.
7. Този дебют предлага голямо разнообразие. Съществува разпространено мнение, че в Лондонска система вие развивате фигурите на едни и същи полета в всяка игра на автопилот и нямате никакво разнообразие в избора. Действително, много шахматисти така и играят. Но всъщност има немалко нюанси и трикове с порядъка на ходовете, достъпни за двете страни. Опитните играчи могат да променят своята игра и да избират други планове почти против всяко построение, което може да бъде избрано от черните. Още повече че съвременните гросмайстори продължават да измислят нови идеи и свежи новинки.
8. Лондонска система — избор за топ играчи. Често я прилагат играчи като Гата Камски, Влатко Ковачевич, Левон Аронян, Александр Грищук, Сергей Карякин, Хикару Накамура, Владислав Артемиев, Ле Куанг Лием и много други.
9. С Лондонска система вие ще изучите типични пешечни структури. Преди да изберете какво да играете, има смисъл да видите какви дебюти водят до сходни пешечни структури и позиции. Ако изберете такива начала, вие често бихте достигали до позиции с познати планове. Пешечните построения, възникващи в Лондонска система, също са характерни за Каро-Канн и Славянска защита. Опита от играта в един от тези дебюти се трансформира в по-добро разбиране и на други. Съществуват и други начала, такива като атака Тромповски или Торре, които по своята природа са близки до Лондонска система.
10. Лондонска система е добра на всяко ниво. Тъй като тя е проста за игра и усвояване, нея често я препоръчват за начинаещи. Те могат да се научат да развиват фигурите си към центъра, да заемат безопасни позиции в дебюта и просто да играят. Тя също така отлично работи на клубно ниво тъй като за черните е неприятно да я срещат, а за Белите не е нужно много да помнят. Що се касае до майсторите или даже за най-силните шахматисти на планетата, то може да се каже че те играят само сложни и остри дебюти. Но често пъти е полезно да се опростява позицията и да се избягват общоприетите теории. Лондонска система е отличен избор в този случай. Не е излишно да се напомни че най-добрите играчи вече знаят много различни дебюти и пешечни структури. Ако някой играе през цялото време само Лондонска система, на него ще му бъде трудно да се усъвършенства. Това отлично начало може да ви донесе голям успех, но в името на прогреса е важно да не спирате на него и да се учите да се справяте с различни позиции.
Примерни партии: Лондонска за бели.rar