Топ против две леки фигури

Ако изхождаме по шахматната скала за ценност на фигурите, то стойността на две леки фигури се намира някъде между топ с пешка и топ с две пешки. Този формален подход колкото е необходим, толкова е и ненадежден по своята същност. Противоречието в това твърдение е само привидно. Така, в мителшпила две леки фигури като правило, с успех се конкурират с топ и пешки. Тук трябва веднага да направим уговорката че в мителшпила се срещат позиции, в които две леки фигури се жертват (или по-точно се разменят) за топ с една или две пешки с цел организиране на атака по неприятелския цар. В болшинството от случаите в мителшпила предпочитание може да се даде на леките фигури. Обаче ситуацията е различна в ендшпила. Активните възможности на топа в эндшпила рязко се увеличава, и той не често надиграва леките фигури. Особено релефно топа демонстрира своите добри качества при наличието на проходни пешки. За леките фигури е трудно преди всичко да се борят против проходни пешки, разположени по крайните вертикали.

В партията си с Хюбнер, карпов доказал преимуществото на топа против леките фигури на съперника, а в следващия двубой той виртуозно трактовал позицията, имайки два коня против топ и две пешки.