Щастието най-после се усмихнало на Световния шампион и той изравнил резултата в мача, спечелвайки завързана игра която е можело форсирано да приключи миролюбиво към 20-тия ход, ако Карякин беше видял несложен тактически трик. В Испанска Магнус се отклонил от Берлинския вариант посредством 4. d3, и вървял според подготовката, след което неочаквано се замислил за половин час след естествен ход на Карякин, но все пак излязъл от дебюта с позиция удобна за игра на победа, като избягва опростяванията и съхрани еластична пешечната структура. На 19-тия ход световния шампион е можел да зачеркне всички предни усилия. Размяната на офицерите открила линията (f) и поставила под удар пешката на "f2". Двамата съперника не забелязали че черните могат да я вземат, без да се опасяват от свръзката, тъй като жертвеното превключване на втория кон принуждавало белите да се примирят с вечния шах. Взаимното недоглеждане продължило и на следващия ход, въпреки че тогава възможността да се вземе на "f2" вече не била така очевидна. Като цяло се повторила историята от шестата партия от мача Карлсен – Ананд, когато две години по-рано недоглеждането било фрапиращо. В резултат на това Карлсен получил комфортен ендшпил, идеално съответстващ на неговия игрови маниер. Белите имали обекти за атака на различни флангове, като за черните оставало само пасивно да изчакват развитието на събитията и внимателно да следят за намеренията на съперника. Сергей дълго и успешно се отбранявал, но все пак не издържал на натиска в района на 55-тия ход неудачно разположил топовете. Белите проникнали по дамския фланг и за черните е било задължително да се разделят с пешката на "e6". Опита за контраигра бил убедително опроверган. Магнус не играл за първа линия, което в първия момент предизвикало поредната буря от емоции сред публиката, но скоро станало ясно, че той пресметнал до печеливш топовен ендшпил. Резултата станал 5 на 5, преди двата почивни дни и двете заключителни партии с класическа контрола.