Индекс на статията

Мач Каспаров-Deep Blue

През последните десетилетия компютрите заеха стабилно место в най-разнообразни области от нашият живот. Сега нашата цивилизация е невъзможно да си представим без повсеместното използване на изчислителните машини. Персоналните компютри проникнаха и в шахмата. Появиха се компютърни шахматни програми с нарастваща мощност. За компютрите с такива програми се заговори като предвестници на изкуствения разум. За компютрите и шахмата или за компютърния шах ще поговорим в тази статия.

През последното десетилетие компютрите придобиха огромно значение в подготовката на шахматистите. Нарасналите до гигантски размери бази с дебютни варианти и огромните бази с партии стана вече невъзможно эфективно да се анализират без помощта на персоналните компютри. Сега компютъра с лична дебютна библиотека стана неизменен атрибут за шахматиста. Процеса на навлизането в изчислителните системи преминава постепенно но стабилно. За Крамник е известно че той е последният от супер гросмайсторите които са играли мач с компютър. С появата на игровите шахматни програми и мощните персонални компютри интензивността на изучаването на дебюта рязко нарасна. В къщи можете да оставите компютъра дълго време да анализира какъвто и да е вариант без участието на човек, след което да използвате този анализ. Сега много, много дебютни варианти особено популярните са изучени до дълбок ендшпил. Дебютната теория се простира на десетки ходове. Новинка на двадесетия ход не предизвиква никакво удивление, в отличие от новинка на десетия ход, където изглежда че всичко вече е изследвано. Оказва се че това още не е всичко. Много по-интересно е да се следи противопоставянето между компютърните програми и шахматистите на дъската, към анализа на който сега ще пристъпим. През последните няколко десетилетия се проведоха три значими мача, мач човек - компютър, които получиха голяма публичност и имаха солиден награден фонд.

Нека сега накратко да разгледаме как нашите световни шампиони са се сражавали с изкуствения разум. Да започнем с забележителния мач Каспаров - Deep Blue - шахматният супер компютър, специално създаден от корпорацията IBM. И така, това се е случило през 1997 г. Тогава още персоналните компютри били недостатъчно мощни, за да съперничат на гросмайсторите, и корпорацията IBM специално създава гигантският многопроцесорен шахматен компютър. Първата версия на машината била не особено съвършена, и загубила от Каспаров по всички стадии. Но втората версия в новият мач съумяла да победи действащият тогава световен шампион. Това вдигнало голям шум и привлякло вниманието на всички медии. Какво обаче се случило? Мача бил от 6 партии. В първата партия Каспаров с белите играл "крив" дебют, който не бил в базите. Дебюти с странни изчакващи първи ходове против хората не се играе, защото това просто е отдаване на инициативата. Така или иначе Каспаров в тази партия успял да получи преимущество, използвайки позиционните грежки на шахматната програма, и одържал победа.

В втората партия Каспаров играл с черните. Неочаквано компютъра заиграл в тази партия много силно. На него се отдало да направи подред няколко много силни планови позиционни ходове, което поставило позицията на черните под заплаха. По нататък ние още ще разглеждаме принципите на действия на шахматните програми, а сега да отбележим че плановата игра не е добра при програмите, те оперират не с планове, а с отделни ходове. За да спаси позицията, Каспаров се опитал да пожертва две пешки, в замяна да получи шансове на атака по царя, чрез вечен шах благодарение на активните си фигури. 36. Qb6 Rd8 37. axb5 Rb8 38. Qxa6 e4. И тук се случило чудо, компютъра се замислил за 15 минути, което до тогава не се е случвало, той винаги мислил сравнително по три минути над всеки ход. И отклонил жертвата избирайки 36. axb5. Всички компютърни шахматни програми - са повече материалисти. Те не виждат позиционните заплахи, а умеят да пресмятат пешките. А един от добрите методи за борба против програми се заключава в това, да се пожертва за позиционна компенсация, която програмата не е в състояние да оцени. Разстроен и удивен Каспаров направил още няколко хода, компютъра усилвал своята позиция, създавайки заплахи, но неочаквано той предоставил шансове на Каспаров да обявява шахове, което можело да му позволи да се опита да спаси партията с вечен шах. Но Каспаров се предал. 46. Ra6? Вместо това и просто да отиде на абсолютно спечелен ендшпил, Компютъра дал възможност на Каспаров да обяви вечен шах посредством 45... Qe3 46. Qxd6 Re8! 47. h4! h5! и няма защита от вечният шах. Този ендшпил е безнадежден за черните. Те имат голям брой слабости и пасивни фигури. Как така се получава че една шахматна програма допуска такива глупави грешки? Даже не особено квалифициран шахматист ще разбере че е по-добре да отиде на технически спечелена позиция отколкото да излага своя цар на заплаха от вечен шах. Повечето от компютърните програми дори след продължително обмисляне, играят хода Ra6. Тук има два основни момента. Факта че ендшпила е спечелен, те изобщо не могат да го разберат. Ако към неговата оценка подхождаме формално, то на страната на белите е само по-активното положение на топовете. Обаче на страната на черните е защитена проходна пешка, докато при белите - проходна, но изолирана. Офицерите от формална гледна точка имат примерно еднакъв брой достъпни полета. Компютърната програма вероятно ще спечели този эндшпил като постепенно усилва позицията и положението на фигурите, но печелившият план тя няма да види. Материалните завоевания, превръщането на пешки в дами, което би станало след десетки ходове, ще бъде извън границата на изчисленията. При реализиране на преимуществото, известна активизация на черните фигури е неизбежна, създаването на проходни, всичко това програмата да оцени не е в състояние. А в варианта с вечният шах програмата има материално преимущество - цял офицер в повече и още много плюсове. Що се касае за самият вечен шах, факт е че програмата може да зафиксира вечен шах, само ако в всички варианти за нея са лоши, или има трикратно повторение на позицията. А за трикратното повторение тук е нужно да се чака десетки ходове. Но той веднага с удивление узнал от коментаторите че се предал в реми позиция, той имал вечен шах! Своето решение Каспаров обяснил с това че не вярвал компютъра несъзнателно да е отишъл на вариант с вечен шах, когато няколко хода преди това той се отклонил от варианта не съблазнявайки се от двете пешки.

В Трите следващи партии Каспаров оказвал много силен натиск върху шахматната програма, но тя през цялото време като по чудо се изплъзвала и постигала ремита. Какви тактически нюанси спасили компютъра.