Привидно „лош“ офицер

В предишния пример, предимството на офицера беше очевидно и се определяше чрез общи критерии като по-голяма подвижност, възможност за атака върху пешките на противника и т.н. Тук ще се убедим, че тези общи принципи трябва да се прилагат с голяма предпазливост.

Ако пешките са разположени на полета от цвета на офицера, това обикновено се счита за неблагоприятно, особено ако са блокирани. Това е типична ситуация, в която офицерът е „лош“, а конят се оказва по-силна фигура.

Следващите две партии, показват че нещата не са толкова еднозначни. В такива позиции най-важното за коня е да има надеждна опорна точка. Другите статични фактори са по-малко значими. Не бива да се забравя, че ако играчът с офицера има пространствено преимущество в центъра на дъската, трудно може да се говори за „лош“ офицер. Собствените пешки може частично да ограничават неговата активност, но все пак му остават някои диагонали. Именно такава ситуация е представена в двата следващи примера. Освен това, ако на дъската все още има топове, възникват различни възможности за атака.