Да продължим с един пример игран доста години по-късно.

Силната страна (както и в ендшпила) трябва да разполага пешките си по полета с цвят на противниковия офицер. А за слабата страна ендшпилната препоръка (да поставят пешките си по полета с цвета на собствения офицер) в мителшпила не важи. Там това се прави когато трябва да бъде изградена крепост. Ако офицера и царят защитават всички свои пешки и блокират проходната пешка на съперника, те могат да не се опасяват от проникване на неприятелските фигури по полетата с противоположен цвят. В мителшпила тази логика разбира се, не действа. Пешките обезателно трябва да прикриват полета, които не се контролират от офицера. Ясно е че ако пешките на Каспаров по царския фланг бяха по белите полета (g6 и h7), то никакви проблеми при него нямаше да възникнат. Да отбележим и типичното преструктуриране на пешките по черните полета (g2-g3 и h3-h4), предприето от Карпов. Още едно полезно наблюдение: Гъвкавата пешечна структура, наличието на подвижна пешечна верига, могат да повлияят решаващо върху оценката на позицията. Пешечния щурм значително е по-печеливш ако той е поддържан активно от офицер.