"Звучните-тихи" ходове в шахмата

Марк Дворецки

Красотата в шахматната игра се проявява по различни `` начини. За по-малко опитните шахматисти един от основните естетически критерии вероятно е "значимостта" на жертваната фигура. Опитният играч няма да бъде изненадан от жертвите, а оригиналността и чистотата на плана излизат на преден план.

Случва се ключът към дадена позиция да е външно дискретен (по думите на гросмайстор Котов "намекващ" ход. Такива ситуации винаги са ми правили силно впечатление. Първо, неговата мистерия: защо един от многото привидно еквивалентни ходове изведнъж се оказва много по-силен от останалите, какви скрити закони на шахматната геометрия се появяват тук и как да се научим да следваме тези закони? Второ, парадоксална икономичност: скромното движение на една от фигурите радикално променя привидно установената оценка на позицията или дори незабавно определя изхода от борбата.

Дамата е най-могъщата шахматна фигура, действаща във всички посоки. Не е изненадващо, че много "тихи" ходове с ужасна сила са ходовете именно с дамата. Полето "g5" се оказва пресечна точка в позицията: От тук дамата по диагонала държи под контрол полето "c1", по хоризонтала – полето "d5" и към това продължава да наблюдава по вертикала пункта "g2".