Стратегия на размените
от книгата на В. Березин-Практикум по стратегии размен

Размяната служи като средство за постигане на различни стратегически цели. Размяната е ход (серия ходове), при който (които) страните осъществяват обмен примерно с равноценен материал (размяна на лека фигура за лека фигура, пешка за пешка, фигура за три пешки, дама за два топа или три леки фигури и т.н.). В основата на всяко стратегическо решение лежат прости позиционни операции, и е много важно да умеем бързо и уверено да ги намираме. Размяната е един от основните видове позиционни операции. Размяната се явява важен елемент на всеки етап от играта и оказва огромно влияние върху стратегическия баланс. Колкото по-силен става един шахматист, толкова по-сериозни задачи е в състояние да реши по време на игра, и толкова по-важна е ролята на размяната. Гросмайстор Йосиф Дорфман е убеден че крайъгълния камък на стратегията в шахмата се явява разбирането: Коя размяна е изгодна и коя не?

1. Към каква пешечна структура трябва да се стремим като крайна цел?
Може да се каже, че в шахматната партия настъпват необратими размени, предмет на които се явяват освен самите фигури и пешки, полета, линии, пунктове и др. Такава размяна която е в отличие от обичайната размяна на материал се нарича - обобщена размяна. Понятието обобщена размяна било въведено от шестия световен шампион Михаил Ботвиник. Нека да назовем обобщената размяна такава размяна, при която се разменят (като цяло) ценностни, материални, така и позиционни цели. В крайна сметка в шахмата тази обобщена размяна трябва да води до печалбата на безкрайно голяма материална ценност (до мат). Според приетата в шахматната литература класификация се различават простите размени, за эквивалентни (понякога се използват термините идентични, равноценни) и не эквивалентни (не идентични, не равноценни) размени. При проста размяна се разменят едноименни фигури - кон за кон, офицер за офицер, пешка за пешка и т.н. При эквивалентната размяна се разменят една или няколко фигури за фигури на противника примерно с равна материална стойност, например, кон за офицер, топ за лека фигура и две пешки и т.н. При не эквивалентната (не равноценната, не идентичната) размяна на фигура се разменят фигури с различна стойност (например: две фигури за топ и пешка, фигура за две пешки и т.н.). Жертвата - това е също не равноценна размяна. В съвременния шахмат не винаги може да се начертае ясна граница между стратегията и тактиката, тактиката често се явява средство за достигане на стратегически цели. За осъществяване на изгодна за нас стратегическа размяна могат да се използват и тактически прийоми. В този случай ние говорим за така наречените разменни комбинации. Игра в позиции с нарушено материално съотношение - отделна голяма тема. Вземайки решение за възможна размяна, шахматиста трябва да отчита множество фактори.
1. Относително силните и слабите страни на възможните кандидати за размяна.
2. Какви структурни изменения биха произлезли в резултат на размяна?
3. Какво влияние би оказало размяната върху останалите в играта фигури (техните силни и слаби страни)?
4. Ще се появят ли в резултат от размяната допълнителни атакуващи или отбранителни възможности?
5. Влияе ли размяната върху преимуществото в развитието или при изоставането в развитието на фигурите?
6. Възможността за отказ от ответно вземане при размяна, е наличието на промеждутъчни ходове.
Великият немски шахматист Зигберт Тарраш отбелязал, че не е нужно да се обръща внимание само на това, какви фигури при размяната изчезват от дъската, а да се отчита и това, кои остават. Перифразирайки, ще формулираме важното правило за размяна: при планиране на не очевидна размяна шахматиста трябва да не мисли повече за това, какви фигури той разменя, а на първо място да отчита, какво съотношение на фигурите или каква ситуация на дъската би се получила от набелязаната разменна операция. При решаването на въпроса по целесъобразността на размяната е необходим конкретен подход към позицията. Шаблонното (например, офицера е по-силен от коня в открити позиции, не винаги е вярно. Често пъти се случва своя активна фигура да се разменя за външно лоша противникова, но плюсовете, които при това се появяват, да бъдат повече. Колкото е по-висока квалификацията на шахматиста, толкова повече изключения от общо-известните правила той знае и прилага. Следва също така да се отбележи, че голям дял от позиционните грешки са свързани с неправилната оценка при трансформацията на позицията върху дъската, произхождащи в резултат на размените.

ЦЕЛИ И мотиви на размените
1. При наличие на материално превъзходство размяната на фигури често пъти опростява реализацията. Едни от първите стратегически прийоми, които учат шахматистите са: Имаш ли материален превес - разменяй!» Така може да се ограничи контраиграта на съперника и да се премине към ендшпил, където материалното преимущество може да бъде леко реализирано.
2. Размяна важна за защита на противниковите фигури. Например, това може да бъде фигура, защитаваща царя, слаби полета, полета за нахлуване. При размяна на такива фигури се открива достъп към слабостите в позицията на съперника. Арон Нимцович в класическия си учебник по позиционна игра (Моята система) писал: Чрез размяна ние унищожаваме защитаваща фигура... В простия случай фигура която защитава нещо материално; като такава за нас се явява всяка защитаваща фигура. Да се запознаем с различните защитаващи фигури: фигури, защитаващи пешка на открита линия; фигури, помагащи при блокада; пешки, защитаващи форпост, и т.н. заслужава си да се стараете в всеки отделен случай такива фигури да унищожавате. Но понятието (защитаваща фигура), обаче е по-широко. Може да се защитава пространство (например, достъпа към седмия хоризонтал) или борба против приближаването на неприятелски фигури и т. н..
3. Размяна за печалба на време. Ние прибягваме към размени, за да не губим време за отстъпление. Такава размяна ние осъществяваме преимущественно в тези случаи, когато наша фигура е подложена на нападение. Поставени пред дилемата - да се отстъпи с фигура и така сами да загубим ход, или да я разменим за неприятелска, ние избираме последното, и особено в тези случаи в които на нас се е отдало да икономисаме темп, може да е целесъобразно да използваме това. И така, въпроса за времето (темпа) трябва да е от значение тук.
4. Размяна за завладяване на открита линия. Ние разменяме за да заемем или разкрием линия, без да губим време.
5. Размяната на атакуващите (активни) фигури на съперника може да помогне за снижаването на натиска върху нашата позиция.
6. Размяна на фигури в стеснена позиция. Когато пространството не достига, то е изгодно да се разменят част от фигурите, за да се улесни маневрирането.
7. Ако материалното преимущество е при защитаващата се страна, също е изгодно да се разменят фигури, тъй като материал обикновено се жертва за инициатива, която логично спада заедно с намаляването броя на фигурите по дъската.
8. Размяна на свои пасивни фигури за активни фигури на съперника. Неопитните шахматисти се отличават главно с неправилните размени (тоест разменят своите добри фигури за лошите фигури на съперника, а не разменят своите лоши фигури за добрите на опонента).
9. От Владимир Макогонов (един от първите треньори на Гарри Каспаров) знаем следният принцип: В балансирана позиция, когато двете страни не разполагат с някакви директни заплахи и трудно намират план за игра, играча трябва да определи своята най-лоша фигура и да я премести там където може да бъде разменена. Ботвиник например, отбелязал, че Фишер винаги разменял силните фигури на противника и никога не е имал собствена "лоша" фигура - той просто се избавял от такива.
10. Размяна за преминаване към ендшпил с цел промяна рисунъка на борбата. Винаги е важно да се отчита, за кого е изгодно преминаването в ендшпил. Например, ако царят се намира под силна атака, то много често е изгодно да се разменят дамите, преминавайки в ендшпил.
11. Размени за използване (подчертаване) слабостите, за усилване контрола над комплекса от полета, за получаване на преимущество в пешечната структура. В последният случай се има предвид не само влошаване структурата на противника, но и подобряване на своята.
12. Размяна за получаване на определено материално съотношения. Например, страната, притежаваща преимуществото на двата офицера, разменя останалите фигури за усилване на това преимущество или за отслабване на контраиграта на противника. Един от популярните видове размени е размяната за получаване на съотношение "добър" офицер против "лош" кон или обратно.
13. Размяната може да бъде начало или част от комбинация.
14. Съществува популярното шеговито правило: Колкото повече разменяш, толкова по-малко грешиш!. Често пъти, особено в условия на цайтнот, опитните играчи се стараят да получат технически спечелена позиция или позиция с възможно по-малък риск. Например, имайки няколко пешки повече, много по-надеждно е да се премине в эндшпил, отколкото да се играе позиция с дами на дъската. При това понякога се налага да се разделим с част от излишния материал.
15. В практиката при шахматисти даже на най-високо ниво често се срещат размени (серия от размени), обективно не водещи до каквато и да е изгода. Могат да се назоват две основни причини за подобни размени. Понякога този стремеж да се постигне конкретен резултат в съревнование или отделна партия, позицията може да се изцеди. Но основното е често стремежа към опростяване съответства на стила или вкуса на шахматиста. В эндшпила може да се каже че по-голям опит притежават по-квалифицираните шахматисти.
Често пъти размяната може да служи за няколко цели. Много неопитни играчи считат стремежа към размени като признак за миролюбие или страх от противника. Да отбележим че с размяната на фигури, особено дамите, играта не става безинтересна, шансовете за провеждане на атака не пропадат. Всъщност умелото използване на такова оръжие като размяната е признак за висока класа на играча, без дами също може да се сътворят запомнящи се произведения на шахматното изкуство.