Слаби полета
Слабите полета могат накратко да се характеризират така: това са полета, които могат да бъдат атакувани от силите на противника. Разбира се, на практика под „слаби“ разбираме по-широк кръг от полета, като много зависи от конкретната позиция. Например, понякога се счита за слабо и това поле, което може да бъде атакувано от пешка на противника; В такъв случай самият опит за подобна атака неизбежно води до рязко влошаване на позицията на защитаващия се.
При оценката на всяка позиция, гросмайсторът задължително включва в списъка на елементите слабите полета както в лагера на противника, така и в собствения. Често именно от слабите полета започва „калкулацията на оценката“. В повечето случаи слабостта на полетата играе второстепенна роля, но има позиции, в които именно слабостта на едно или няколко полета излиза на преден план. Фигура, която се установи на такова поле, може да внесе смут в лагера на защитаващия се и да реши съдбата на сражението.
Понякога понятията „слаби пешки“ и „слаби пунктове“ се смесват. „Аз атакувам слаб пункт“ — казва понякога гросмайсторът и сочи към слаба пешка. За да разберем по-добре за какво става дума, нека уточним терминологията:
1. Има много видове слаби пешки: Изостанали и изолирани, сдвоени, напреднали и откъснати от „базата“. Всички ги наричаме „слаби“ пешки. Понякога те са добре защитени от фигури, но въпреки това говорим за тяхната слабост — защото фигурите могат да се оттеглят и да ги оставят на произвола на съдбата.
2. Дори при изчезване на слабата пешка (например, ако я вземе кон на противника), слабостта на полето остава.
3. Когато казваме: „Противникът има слаб пункт на c6“, това означава, че ние имаме „силен пункт на c6“ за нашите фигури. Но ако противникът има слаба пешка, например на поле e6, не можем да кажем, че „имаме силна пешка на e6“.
Да обърнем сериозно внимание на следните думи. Разказвайки за позиция, получена в известен вариант от староиндийска защита, гросмайстор Д. Бронщейн пише: Време е да разкрием тайната на пешката на "d6" в староиндийска защита. Тази пешка, макар и да се намира на открит вертикал и постоянно да е подложена на атаки, все пак е твърд орех — трудно е да се доближиш до нея. Изглежда просто да се оттегли конят от "d4", но работата е там, че конят е изключително необходим на белите именно на "d4" — неговата задача е да наблюдава полетата (b5, c6, e6 и f5) и да неутрализира влиянието на офицера на "g7".
Слабостта на комплекс от полета
Понякога, в разгара на позиционната борба, се случва да отслабне не просто една точка, а цяла група полета от един и същи цвят. В такива случаи се говори за слабост на комплекс от полета; по-точно, според цвета на полетата — за слабост на белополен или чернополен комплекс. Подобно позиционно преимущество може да доведе до победа, тъй като фигурите на противника, които се разхождат по отслабените полета, могат да създадат множество неприятности и дори да организират матова атака.
Сега да разгледаме пример, в който белите героично се борят със слабостта на белите полета в собствения си лагер.
Пешечни островчета
Нужно ли е да се казва, че сплотената пешечна дружина е най-добрият вид построение? Всеки пехотинец усеща „рамото на съседа“ до себе си, може навреме да получи подкрепление и помощ. Друго е, когато пешките са разпръснати в островчета. Там няма от кого да се чака помощ — загивай, никоя няма да се притече, защото просто не може да прескочи рова, който ги разделя. Ето защо наличието на няколко островчета на дъската е сериозен недостатък.