Индекс на статията

Два топа против три леки фигури

Подобно материално съотношение на силите в шахматната практика се среща сравнително рядко. Шахматистите преди да получат подобен баланс, трябва доброволно или принудително да извършат редица нестандартни разменни операции. Като правило, при указаното съотношение на боевите единици в мителшпила леките фигури се оказват по-силни от топовете. Ако на дъската има дами, то изхода от партията може да бъде решен от съгласуваните действия на дамата с леките фигури. При организирането на директна атака по позицията на противниковия цар, малко-активните в средата на играта тежки фигури не винаги успяват да пристигнат на помощ на своя монарх. Определени шансове на успешен изход от партията може да получи шахматист, играещ с два топа против три леки фигури в эндшпила. За успешния завършек на играта могат да способстват наличието на проходни пешки и завладяването на открити линии от топове, по които могат да проникнат в лагера на противника. Широко известен е шахматният афоризъм според който преимуществото на двойката офицери се състои в това че единия от тях може в удобен момент да бъде разменен. Не трябва да се забравя и за притежателя на двата топа. В партията може да се отдаде възможност с изгода да се отдаде единият от топовете за лека фигура, получавайки за това друг също нестандартен баланс на силите, продължавайки успешно играта. Страната владееща три леки фигури, трябва щателно да следи за активните възможности на своите и неприятелските фигури и да внимава при промяна на пешечната структура. Закритата пешечна структура в значителна степен предопределя крайния успех на леките фигури. Централизираното положение на леките фигури, техните съгласувани действия, когато те буквално стрелят по цялата дъска, също практически не оставят на шахматиста, играещ с два топа, шансове на успешна защита.

В следващия пример ще видим игра в която играта е явно в полза на леките фигури.

Печелившия план предложен от Капабланка, е убедителен: Офицера застава на "c3", пешката отива до "h5", другият офицер се премества до "h3". През това време черните са длъжни да играят (h7-h6), да поставят топовете на (f7 f8) и да правят изчакващи ходове с царя по (h7 и g8). По нататък белият цар застава на g3", а коня се прехвърля на "d5".


Ако в примера от партията, Капабланка - Алехин, тежките фигури на черните изглеждали доволно безпомощно, то в следващата партия ще видим обратното.


Умението да се търсят и най-малките възможности за създаването на контраигра, да се поставят пред съперника все повече и повече нови проблеми, и вече предвкусвайки близостта от победата, да не си позволява отпускане за малко, е несъмнено достойнство на шахматиста. Без това всъщност, не може да се постигне значителен турнирен успех, успеха обича не само смелите, но и търпеливите и настойчивите!

Следващия пример е потвърждение за това.