Принципът на двете слабости

WGM Raluca Sgircea , IM Renier Castellanos

В тази статия ще ви покажем как да реализирате малкото позиционно предимство и постепенно да подобрявате позицията си, използвайки принципа на двете слабости.

Преди всичко, какво наричаме слабост?

В повечето случаи този термин се използва по отношение на пешечната структура на противника. Това може да бъде например изостанала пешка, изолирана пешка, сдвоени пешки, висящи пешки и т.н. Освен тези много разпространени пешечни слабости съществуват и други видове слабости, като например контролът над открита линия или слабо разположена противникова фигура.

В повечето случаи слабостта в лагера на противника ни осигурява малко предимство, тъй като съперникът е принуден постоянно да се защитава и да понася натиск. Въпреки това той може да успее да удържи позицията си и за да реализираме предимството си, ще трябва да открием нов фронт за атака. Тази концепция отдавна се прилага от шахматните майстори в техните партии, но именно гросмайсторът Арон Нимцович я формулира в своята прочута книга „Моята система“.

Накратко, след като създадем слабост в лагера на противника, основната ни задача е първо да я фиксираме и да насочим натиск срещу нея, за да принудим съперника към пасивна защита. След това трябва да се опитаме да създадем втора слабост на противоположния фланг. За атакуващата страна е по-лесно да оказва натиск върху два обекта едновременно, отколкото за защитаващата се страна да ги пази и двата. В крайна сметка позицията на противника просто ще се разпадне.