Принципът на двете слабости

Детайли: Категория: Стратегия

Индекс на статията

Страница 3 от 4

[[Event "RUS-Cup6"] [Site "Krasnodar"] [Date "1997.??.??"] [Round "1"] [White "Morozevich, Alexander"] [Black "Petrushin, Alexander I"] [Result "1-0"] [ECO "B50"] [WhiteElo "2595"] [BlackElo "2415"] [Annotator "Har Zvi,Ronen"] [PlyCount "83"] [EventDate "1997.03.11"] [EventType "swiss"] [EventRounds "9"] [EventCountry "RUS"] [Source "ChessBase"] [SourceDate "1999.11.16"] 1. e4 c5 2. Nf3 d6 3. Bc4 Nf6 4. d3 Nc6 5. c3 e6 6. Bb3 Be7 7. O-O O-O 8. Re1 b6 9. Nbd2 Bb7 10. Nf1 Rc8 11. Ng3 Ne5 {Не съм голям специалист в този вариант, но ми се струва доста странно, че черните позволяват на белите да играят d4 по този начин. Типичният ход е Qc7, който е бил използван от доста силни шахматисти. (11... Qc7 12. Bf4 Ne5 13. d4 Ng6 14. Bg5 h6 Bd2 с неясна игра.)} 12. d4 {Ако сравните тази позиция с партията, спомената по-горе, ще видите, че след 12...cxd4 13.cxd4 Ng6 белите ще разполагат с един темп повече, тъй като все още не са изиграли Bf4.} Nxf3+ {(12... Ng6)} 13. Qxf3 cxd4 14. cxd4 d5 15. e5 Ne4 16. Qg4 Nxg3 {(16... Kh8 17. Nh5 g6 (17... Rg8 18. f3 g6 19. fxe4 gxh5 20. Qxh5 dxe4 21. Be3))} 17. hxg3 Kh8 18. Qe2! $1 {Много впечатляващ ход. На първо място белите предотвратяват Ba6 от страна на черните. На второ място подготвят много прост план: (g4-g3-Kg2) и след това матова атака по линията "h". Третата идея е просто да се изиграе (Bc2-Bd3), когато офицерът става много силен както по диагонала (b1-h7), така и по диагонала (f1-a6).} f5 19. exf6 Bxf6 Qd3 Qd7 21. Bf4 Bc6 22. Bc2 g6 23. Rad1 {Сега е истинско удоволствие да се играе с белите фигури. Белите контролират ключови полета в центъра, имат ясни цели за атака и по-добре разположени фигури.} Bb5 24. Qd2 Ba6 25. Bb1 Rc6 26. Be5 {Правилна идея. След размяната на чернополите офицери белите ще получат пълен контрол върху черните полета.} Bxe5 27. Rxe5 Kg7 28. Rde1 Qf7 29. f4 Qf6 Qe3 Bc8 31. Bd3 $1 {Офицерът се насочва към "g4", откъдето ще оказва натиск върху пешката на "e6".} Rc7 32. Be2 Rc6 33. b4 $1 {Добър пример за принципа на двете слабости. Много е трудно да се спечели, ако противникът има само една слабост, защото може да я защитава с всичките си фигури. Но когато има две слабости, историята вече е различна. Колкото по-отдалечени са слабостите, толкова по-добре за атакуващата страна. С последния си ход белите създават на черните още една слабост: пешката на "a7".} Qd8 34. b5 Rd6 $2 {Губи веднага. Единственият шанс беше след Rc2, но дори и тогава позицията на белите е практически спечелена. (34... Rc2 35. Bg4 Rf6 36. Bxe6 Bxe6 37. Rxe6 Rxe6 38. Qxe6 Rxa2 39. Rc1 +-)} 35. Bg4 Rf6 36. Qa3 $1 Rf7 {(36... Qc7?? 37. Rc1 Qd7 38. Rxc8 Qxc8 39. Qxd6) (36... Qe7 37. Rxd5!) (36... Qd7 Единственият ход, който не губи материал. 37. R5e3! След това белите просто сдвояват топовете си по линията "c" и печелят.)} 37. Bxe6 Bxe6 38. Rxe6 Rxe6 39. Rxe6 Qd7 40. Qe3 {Освен пешката в повече, белите разполагат със силна инициатива благодарение на открития черен цар. Това означава, че партията е близо до своя край.} Qxb5 $1 41. Qe5+ Kh6 42. g4 1-0

Меню

Принципът на двете слабости - Принципът на двете слабости

Индекс на статията