Индекс на статията

Често срещан метод за игра на победа се явява създаването на отвличаща проходна пешка, чрез която да се използват слабостите в пешечната структура на съперника. Други методи са Матовата атака и Ограничаването подвижността на неприятелския офицер.

План за победа при свързани проходни пешки:
Белите дават ориентировъчен шах с офицера. Шаха трябва да се дава така че царят да не може да се вклини между пешките след тяхно придвижване. По нататък царят отива на помощ на своите пешки обхождайки неприятелския цар.

Принцип за защита:
Офицера е нужно да се поставя така че той да препятства движението на една пешка и едновременно да напада друга. Ако пешките се блокират на полета с цвят на своя офицер, изхода за реми е очевиден.

Закономерности в ендшпил при разноцветни офицери:

1. Силната страна е длъжна да бъде бдителна както при преминаване в ендшпил с разноцветни офицери, така и при неговото разиграване, понеже може да се сблъска с шанса за реми. За слабата страна преминаването в такъв ендшпил често пъти е залог за спасение.

2. Крепост.
Слабата страна се стреми да изгради крепост, а силната – да възпрепятства нейното създаване, или да разруши вече построената крепост.

3. Разполагане на пешките.
Силната страна е длъжна да държи пешките на полета с цвят на противниковия офицер, за да бъде ограничена неговата подвижност. За слабата страна е необходимо да държи пешките на полета с цвят на своя офицер, за да може лесно да ги защитава.

4. Нюансите на позицията са по-важни от материала.
Затова в ендшпил с разноцветни офицери често се срещат позиционни жертви на пешки даже заради скромни на вид позиционни изгоди.

5. Принцип на единия диагонал.
За силната и слабата страна е важно техния офицер за да поддържа своите пешки и за да се бори с неприятелските, не бива да се раздвоява по един и същ диагонал. Два типични прийома за използване на минусите от такова разкъсване на офицера: Цугцванг и отвличане.

6. Пешки под прицел.
Типичен прийом при водене на отбраната се явява нападението на противниковите пешки с офицера. За слабата страна е изгодно нейния цар или да бъде прикрепен към пешка, или да застави пешката да се премести на поле с цвят на офицера, което е позиционно лошо за силната страна.

7. Първа система за защита.
Царят на слабата страна блокира неприятелската проходна, а офицера обезпечава защитата на своите пешки.
Опита да се разруши първата система за отбрана, винаги е свързан с образуване на втора проходна пешка, често пъти посредством пешечен пробив.

8. Втора система за защита.
Офицера задържа проходна пешка (или две и повече по един диагонал), царят защитава своите пешки и ограничава активността на неприятелския цар.
Опита да се разруши втората система за отбрана винаги е свързан с пробива на царят към своята проходна пешка, а понякога след предварително отвличане на атаката по другия фланг. Ако царят на слабата страна съвместно с офицера могат да се боря с проходна пешка, позицията е реми, но трябва точност от защитаващият се.

9. Разчитането на вариантите играе съдбоносна подчинена роля , която се превръща в основно стратегическо мислене на борба на плановете.

Основната тема за разноцвета е темата за крепостта. Слабата страна почти винаги търси построение, при което всичко да е надеждно защитено и да може спокойно да чака. Силната страна е длъжна отрано да разкрие намислената схема за разполагане на фигурите и пешките, като попречи за нейното осъществяване, или да търси план за разрушаване на вече построената от съперника система за отбрана.

10. Нужно е да се играе не ход за ход, а да се (строи) позиция – изграждане на система за защита която съперника няма да може да пробие.

Причини за пораженията:

1. Отсъствие на точен план за защита.
2. Избор на план за защита, не съответстващ с пешечната структура.
3. Пропуснати активни възможности.
4. Неправилен избор на пешечна структура.

Разноцветни офицери при наличието на топове.

Главната сложност при защитаващата страна се състои в правилното разполагане на пешките. За да се избегне проблема в случай на размяна на топовете, следва да се разполагат пешките на полета с цвят на своя офицер. Обаче това отслабва полетата с противоположен цвят и може да доведе до решаващо нахлуване на царя.
Опасност при наличие на топове, може да представлява отдалечена проходна пешка.

Основни принципи:

1. Преимуществото при разноцветни офицери носи продължителен характер поради невъзможността слабата страна да размени офицерите.
2. За силната страна е изгодно наличието на тежки фигури, а за слабата е изгодно наличието на коне, тъй като в този случай имат възможност да разменят офицера на противника. Защитаващата се страна е длъжна да се стреми към размяна на тежките фигури.

3. Инициатива.
Действайте максимално енергично, старайте се винаги да се възползвате от инициативата, както и да принуждавате съперника да се отбранява. Владеенето на инициативата при разноцветни офицери – сериозно преимущество. Инициативата е по-важна от пешката.

4. Атака.
Правилната стратегия при разноцветни офицери е атака по царя. Материалните или позиционните завоевания струват малко ако царят е в опасност. Всяка възможност за атака трябва да бъде използвана. Присъствието на разноцветни офицери рязко усилва атаката, понеже атакуващия офицер няма опонент.