Стейниц се е появил в историята на шаха като създател на ново учение по позиционна игра, същността на която се заключава в следното:
Всеки план в шахматната игра трябва да бъде обоснован. Той трябва да се търси не в личността или в желанието на шахматиста, като просветление да намери верния ппът към атаката, а в съществуващото на дъската положение, оценявайки го. Следователно плана трябва да има своите позиционни предпоставки, а всяка атака трябва да бъде обоснована. Затова те не бива да бъдат изграждани върху възможни грешки на противника. В този смисъл плана винаги трябва да се основава върху конкретна, реална оценка на позицията. Какъв е ориентира за такава оценка? Според Стейниц, главно значение има натрупването на малки преимущества. Той е имал предвид следните признаци:
1. Превъзходство в развитието и владеене на центъра, обезпечавайки така подвижност на фигурите си.
2. Владеене на опорни пунктове и открити линии.
3. Материално превъзходство (макар и временно), принуждаващо съперника да загуби темп, използвайки го за постигане на съответна компенсация (през което време да се опита да захване инициативата, или някакво позиционно преимущество).
4. Изгодна пешечна структура.
5. Слабости в лагера на противника, оказващи се обект за атака.

Едва когато равновесието на силите бъде нарушено, страната получила позиционно преимущество, може да предприеме активни действия. Но не само да може, но е длъжна да търси енергични пътища за атака. Иначе постигнатото преимущество ще премине на противниковата страна. Стейниц е намерил метод за оценяване, разчленявайки позицията на елементи. И така сравнявайки ги, поставял оценката на позицията и в зависимост от нея, избирал предстоящия план за игра. Шахматистите през 20-ти век усъвършенствали и уточнили метода на първия световен шампион и постепенно оформили всички основни принципи за ориентиране по които всяка позиция може да бъде изучена.

1. Материално взаимоотношение на силите.
2. Наличие на непосредствени заплахи.
3. Позиция на царете и тяхната безопасност..
4. Владеене на открити линии.
5. Пешечна структура, силни и слаби полета.
6. Център и пространство.
7. Развитие и разположение на фигурите.

В резултат на сравняването на тези елементи, шахматиста прави статистическа оценка на позицията, набелязвайки своя план за действие и пристъпва към търсене на конкретни ходове, или пресмятане на варианти.