Индекс на статията

Стейниц се е появил в историята на шаха като създател на ново учение по позиционна игра, същността на която се заключава в следното:
Всеки план в шахматната игра трябва да бъде обоснован. Той трябва да се търси не в личността или в желанието на шахматиста, като просветление да намери верния ппът към атаката, а в съществуващото на дъската положение, оценявайки го. Следователно плана трябва да има своите позиционни предпоставки, а всяка атака трябва да бъде обоснована. Затова те не бива да бъдат изграждани върху възможни грешки на противника. В този смисъл плана винаги трябва да се основава върху конкретна, реална оценка на позицията. Какъв е ориентира за такава оценка? Според Стейниц, главно значение има натрупването на малки преимущества. Той е имал предвид следните признаци:
1. Превъзходство в развитието и владеене на центъра, обезпечавайки така подвижност на фигурите си.
2. Владеене на опорни пунктове и открити линии.
3. Материално превъзходство (макар и временно), принуждаващо съперника да загуби темп, използвайки го за постигане на съответна компенсация (през което време да се опита да захване инициативата, или някакво позиционно преимущество).
4. Изгодна пешечна структура.
5. Слабости в лагера на противника, оказващи се обект за атака.

Едва когато равновесието на силите бъде нарушено, страната получила позиционно преимущество, може да предприеме активни действия. Но не само да може, но е длъжна да търси енергични пътища за атака. Иначе постигнатото преимущество ще премине на противниковата страна. Стейниц е намерил метод за оценяване, разчленявайки позицията на елементи. И така сравнявайки ги, поставял оценката на позицията и в зависимост от нея, избирал предстоящия план за игра. Шахматистите през 20-ти век усъвършенствали и уточнили метода на първия световен шампион и постепенно оформили всички основни принципи за ориентиране по които всяка позиция може да бъде изучена.

1. Материално взаимоотношение на силите.
2. Наличие на непосредствени заплахи.
3. Позиция на царете и тяхната безопасност..
4. Владеене на открити линии.
5. Пешечна структура, силни и слаби полета.
6. Център и пространство.
7. Развитие и разположение на фигурите.

В резултат на сравняването на тези елементи, шахматиста прави статистическа оценка на позицията, набелязвайки своя план за действие и пристъпва към търсене на конкретни ходове, или пресмятане на варианти.


Тези примери показват, че и в срещите между играчи от екстра класа, правилната оценка на позицията се явява като решаващ фактор за успеха.


Втори етап от избора на план. Избора на настъпателен, или отбранителен план, винаги се определя от обективната оценка на позицията. Позициите се различават по своите специфични особености. За всяка една от тях съществуват определени правила за начина на борба,при добри, лоши, или равни позиции. В добри позиции например, при превъзходство в развитието, трябва да се постараем да попречим на противника да завърши мобилизацията на своите сили. За тази цел следва да избираме по възможност такива ходове които съдържат в себе си конкретни заплахи, принуждаващи противника да губи време и сили за тяхното отразяване. Не рядко такива ходове се свързват с тактически удари помагащи за разкриване на играта и бързо добиране до неприятелския цар.


Има позиции които имат характерни за тях похвати, а други се нуждаят от съвсем друг подход. Познаването на особеностите на позициите е главното в шахматния дуэл. В шахмата е нужно умение да се разгадава намеренията на противника, като правилно построи играта си, използвайки силните страни на своите фигури. За да се добият всички тези качества е нужно не-малко да се поработи върху изучаването на различните стратегически и тактически идеи, а така също и различни типови и теоретически позиции.

В следващите две много интересни и поучителни партии, избрания стратегически план е характерен за френска защита.

Коментира А. Косиков


Белите се предали. Защо? Защото царят и коня нямат полезен ход.
На (29. f4 - решава Rg3 30. Rc2 b4 и обща размяна на “g2”.)
Остава само ходове с топа по първа и втора линия - 29. Rc2, Rc1, Rc2. През това време черния цар се предвижва до полето “c6”, след което пешките “a6-a5”, “b5-b4” и т.н.

Защо черните побеждават.

Кой бешеглавния герой. Разбира се, белополия офицер който нямаше опонент. Много често в Френска защита белополият офицер на черните се оказва слаба фигура, докато в тази партия той беше главно действащо лице. Тази партия е играна от Косиков, още когато е бил кандидат-майстор.


Оценката не трябва да бъде праволинейна. Не следва да се разбира че тя се свежда само до определянето на чия страна е преимуществото. Оценката се състои също така и от отчитане на материалното съотношение на силите, отчитане на позиционните фактори и т.н. Значи, не оценяваме само наличието на фигурите и пешките заемащи определено положение на дъската, не само силните им страни до момента, но и потенциала който имат двете страни. Колкото повече различни позиционни похвати знаете, толкова по-точна ще бъде вашата оценка на позицията стояща на дъската в настоящия момент и тази която може да се получи след това.